Когато Константин е едва на 16 месеца, менингитът му отнема слуха. Това, което започва като съкрушителна медицинска диагноза, се превръща, по думите на майка му Мария, в „история на трансформация“ – история, която продължава да вдъхновява и днес.

„Кохлеарният имплант често се описва като медицинско устройство. Но това описание е само повърхностно“, казва Мария. „Това не е просто технология. Това е възможност. Това е врата към един свят, в който общуването става както по познати,  така и по напълно нови начини.“

Мария е майка на двама сина, единият от които е потребител на кохлеарен имплант (КИ).

Когато поглежда назад, тя все още си спомня ясно деня, в който животът им се променя завинаги. „Синът ми беше бебе с нормален слух и в отлично здраве, което се радваше на щастливо и безгрижно детство“, спомня си тя. „Никога не сме очаквали това, което щеше да се случи на 6 май 2008 г.“

На този ден 16-месечният ѝ син изпада в дълбока кома вследствие на тежък пневмококов менингит. „Специалистите очакваха най-лошото“, казва Мария. „Всички смятаха, че никога  няма да се събуди. А дори и чудото да се случи лекарите се опасяваха, че последствията ще бъдат тежки – с необратими увреждания на множество органи. Надеждата почти бе угаснала“

Въпреки всички прогнози Константин оцелява.

С подкрепата на лекари и специалисти от различни медицински дисциплини малкото момченце започва своя дълъг път обратно към живота. Следват безброй изследвания, процедури , физиотерапия и рехабилитация. И тогава след умората, болката и несигурността започват да се появяват първите признаци на надеждата. Едно движение, един поглед , един мъничък напредък – всяко от тях е истинска победа.

Тогава Мария забеляза нещо необичайно.

„Когато си играеше, ставаше необичайно шумен“, спомня си тя. „Един ден осъзнах, че той не реагира, когато го виках по име.“

„Нямаше време за колебания“

В Университетската клиника „Царица Йоана“ в София аудиометрията с провокирани от мозъчния ствол отговори (BERA) потвърждава опасенията: Константин е загубил  целия си слух. А ситуацията е дори още по-спешна: „За съжаление, в кохлеята му вече беше започнал процес на осификация“, обяснява Мария.

Константин спешно се нуждае от двустранно кохлеарно имплантиране.

Сложността на  неговия случай се оказва сериозно предизвикателство. Дори утвърдени центрове за кохлеарна имплантация в България и в чужбина са обезкуражени пред трудностите, които стоят пред малкото момче. Контактът с Университетската клиника във Виена променя всичко: професор Волф-Дитер Баумгартнер и неговият екип от Vienna General Hospital изразяват готовност да действат бързо и незабавно насрочват дата за спешна операция.

Изправена пред медицински решения, които ще променят живота й, Мария вярва в четири основни принципа: точна информация, експертно ръководство от хирург със затвърден опит в конкретната процедура, достъп до доказана медицинска експертиза и смелост да се ангажираш. „Изпитах страх и несигурност, каквито никога преди не бях изпитвала“, спомня си Мария. „Но нямаше време за колебания.

Въпреки всичко, едно беше ясно: Константин беше жив и ако имаше някакъв шанс той да чува отново, трябваше да опитаме.“

Независимо, от това че няма представа какво ще донесе бъдещето, Мария споделя: „Бях сигурна, че ще дадем всичко от себе си.“ Тя изразява благодарност и към „Сентилион“ – представителя на MED-EL в София – за това, че се превръща в безценен партньор по време на един от най-трудните периоди в живота им.

Влизане в един непознат свят

На 26 юли 2008 г. Константин получава два кохлеарни импланта в рамките на една операция във Виена. „Всичко сякаш се случваше по начин, който ме уверяваше, че това е правилното решение“, спомня си Мария.

За цялото семейство операцията бележи началото на пътуване в непозната територия.

©Мария Кехайова

Още много преди раждането бебетата се запознават със звуците. По време на бременността те чуват гласа на майка си, семейните разговори, музиката и ритмите на ежедневието. Тези ранни звукови преживявания помагат за изграждането на основите на езика и комуникацията.

Константин трябва да възстанови тази връзка от нулата.

След като губи слуха си вследствие на менингит, той изведнъж се сблъсква с предизвикателството да открие наново звуковия свят около себе си. Това е много вълнуващ, но в същото време и труден период. „Представете си да чувате глас не като нещо, което разпознавате веднага, а като нещо, което трябва да се научите да тълкувате“, казва майката на Константин. „Представете си търпението, упоритостта и психическата сила, необходими, за да превърнете сигналите в смисъл, а смисъла във връзка.“

Дори и днес тя е дълбоко впечатлена от издръжливостта и упоритостта, които проявява малкият ѝ син.

Решена да го подкрепи, Мария се потапя в научната литература, за да разбере по-добре слуха и технологията на кохлеарните импланти. Тя се свърза с потребители на кохлеарни импланти и техните семейства както в България, така и в чужбина, като се учи от техния опит.

У дома рехабилитацията става част от ежедневието.

Мария прекарва часове в четене на глас, говори ясно и отчетливо, насърчавайки Константин да отговаря и да общува. Заедно играят игри за слушане, предназначени да му помогнат да разпознава и интерпретира звуците.

Всеки ден носи нови предизвикателства. Всеки ден носи и нов напредък.

История на успеха и трансформацията

„Константин трябваше да се приспособи към напълно нов начин на чуване, а неговите процесори изискваха прецизно настройване“, казва Мария. „Имаше дни, в които той беше изморен от упражненията за слушане и се чудехме дали напредъкът ще дойде достатъчно бързо.“

След това идват моментите на пробив.

„Един ден той реагира на звук, който никога преди не беше забелязвал. Този кратък миг ни напомни защо продължаваме напред. Всеки нов звук, който разпознаваше, всеки разговор, в който се ориентираше, всяко предизвикателство, което преодоляваше, се превръщаше в доказателство за неговата и нашата решителност!“

Усилията се отплащат.

Константин постига отлични аудиологични резултати. Въпреки че губи слуха си след менингит, той развива речта си на нивото на връстниците си с нормален слух. След консултация със специалисти по слуха и речта семейството взема още едно смело решение: Константин ще посещава обикновено училище.

„Честно казано, никога не съм си представяла, че един ден той ще говори езици, различни от българския“, признава Мария. „Но с нарастването на увереността, че се справя добре с общуването, се зароди и интересът му  към чуждите езици.“

Освен родния си български, днес Константин говори английски, испански и португалски.

Той се развива отлично като международен студент, като изучаването на езици​​ се превръща в ключ към откриването на света. „Казва, че изучаването на езици му се струва като откриване на различни видове слух — като музика за мозъка“, казва Мария с усмивка.

Семейството осъзнава още в самото начало в каква голяма степен имплантът е станал част от живота му.

„Когато имаше някакъв проблем с процесорите му, той искаше да бъдат поправени незабавно“, спомня си Мария. „Още като малко дете можеше да обясни на аудиолога си какви настройки на кохлеарните системи са необходими.“

Тези моменти я убеждават, че той осъзнава как се чува с кохлеарен имплант,  приел е живота си него  и се е научил да го прегръща с всичките му предизвикателства и възможности.

„В семействата с човек, който използва кохлеарен имплант, животът може да бъде малко по-сложен!“

Константин никога не е вървял по този път сам.

©Мария Кехайова

По-малкият му брат Петър се превръща в един от най-големите му помощници. „Децата имат свой специален начин да общуват и да се подкрепят взаимно“, казва Мария. „Петър повтаряше нещата, ако Константин ги беше пропуснал, преразказваше разговорите или обясняваше контекста, когато беше необходимо.“

Тези на пръв поглед малки жестове оказват огромна подкрепа.

„Те помогнаха на Константин да придобие увереност и да се чувства по-малко претоварен. Днес Константин следва мечтите си и вярва в собствените си възможности. Това е благодарение на непоколебимата обич и  подкрепа на брат му и цялото му семейство- хората които винаги са му давали сили да продължава напред.“

Този опит е оформил  характера и на самия Петър.

„Въпреки че Петър е едва на петнадесет години, той вече разбира колко е важно да помагаш на другите безусловно, да подкрепяш хората с увреждания и да се грижиш за тези в нужда.“ Мария вярва, че тези ценности ще останат с него за цял живот.

Ролята на семейството, приятелите, учителите и общността е огромна!

Днес Мария е дълбоко благодарна, че кохлеарната имплантация дава на сина ѝ възможността да чува отново. Въпреки това тя подчертава, че технологията сама по себе си никога не е достатъчна.

„Имплантът може да отвори тази врата“, казва тя, „но именно човекът е този, който избира да премине през нея – стъпка по стъпка, звук по звук, миг по миг.“

Тя вярва, че семейството, приятелите, учителите и общността играят важна роля. „Подкрепата не се измерва само с ресурси или възможности“, казва опитната майка на потребител на кохлеарен имплант. „Тя се измерва с разбиране!“

„Подкрепата може да бъде нещо толкова просто, като да отделиш малко повече време, за да повториш едно изречение, да проявиш търпение по време на разговор или да направиш крачка към човека, за да намериш по-лесен начин за общуване“.

Бъдеще, в което всеки има своето място

Мария се надява на бъдеще, в което различните начини на общуване се приемат с отворени обятия. „Свят, в който устната реч, визуалните сигнали и помощните технологии работят заедно – не в конкуренция, а в хармония.“

Макар че днешните семейства имат достъп до по-добра информация, подобрени рехабилитационни услуги и по-голяма социална подкрепа от всякога, Мария знае, че пътят все още може да изглежда непосилен.

Посланието ѝ към засегнатите семейства е ясно: „Не сте сами. Бъдете силни, бъдете смели и приемете предизвикателстват

а, които ви очакват. Вие не само помагате на детето си да се приспособи към света – вие му помагате да  разшири границите на своя свят.“

„Вашата осведоменост, вашето търпение и вашата готовност да помогнете могат да променят живота по начини, които може би никога няма да видите напълно, но които имат огромно значение“, е нейният призив към всички нас. Понякога един повтарящ се въпрос, една допълнителна минута или слушане с разбиране могат да дадат на човек нещо безценно - че е чут, разбран и приет.

©Мария Кехайова

„Нека създадем бъдеще, в което никой  не остава встрани  и не се чувства изключен от разговора! Когато протегнем ръка към някого не просто му помагаме да бъде част от света - помагаме му да се чувства истински на своето място в него“