80-годишната Лизелоте Баумгартнер чува трудно от ранна възраст. Вече почти 21 години тя е двустранно имплантирана с КИ и EAS система. Преди това е пътувала до най-отдалечените части на света със съпруга си, който вече е починал.

Винаги сме превръщали парите си в километри. С изключение на първата вечер, никога не сме резервирали място за престой. Маршрутите ни се оформяха така: там, където хората бяха любезни, оставахме по-дълго. Ако други туристи ни препоръчаха някои хубави места, пробвахме и това. Местата за настаняване понякога бяха много базови и невинаги безопасни. Днес щях да бъда по-придирчива.

Например, през 1975 г. тримата бяхме в Хиндукуш с един стар автобус VW. Нашата планинска обиколка започна в Даркот. По това време събирах растения за Природонаучния музей, което нашият придружител не трябваше да знае. С помощта на децата там успях да го направя.

След инцидента на Шпицберген през 1977 г., когато наш приятел беше убит, а съпругът ми ранен от бяла мечка, пътувахме само сами. Спомням си много красиви дестинации. Особено ни харесаха Малките Сундски острови, но също и Нова Зеландия, където обикаляхме с микробус в продължение на два месеца.

На остров Борнео, докато пътувахме с бемо (споделено такси), чухме за красива пътека в джунглата. Така че се отправихме към „крайната спирка“ Пинавантай. Но там нямаше нищо, а и нямаше как да се върнем обратно. Към това се прибавиха и езиковите трудности. Но хората ни поканиха да останем да пренощуваме. Те дойдоха да видят двамата глупаци от Австрия и донесоха кока-кола и подаръци. Нощем спяхме на бамбукова рогозка на земята, заедно с всякакви животни. Отиваш до реката да се измиеш и за вечеря винаги има ориз.

Как пътуването е повлияло на живота Ви?

Научих колко добре се справяме и колко сме богати. Така че никога не съм имала нужда от по-модерна кухня от старата ми. Например, жените в Хиндукуш готвят на открит огън. По онова време вече имах слухов апарат, а хората там живееха без здравни грижи.

Пътуването ме научи на откритост. Не бива да има предразсъдъци към религията или нещо друго. Например, в индуистки или ислямски страни хората винаги са били приятелски настроени към нас. Винаги зависи от това как се държиш ти самият. За сама жена да пътува в страни като Ява не винаги беше лесно – но на тези места срещнах особено приятни жени.

Все още имам приятели, с които съм се запознала по време на пътуване.

Проблем ли е загубата на слуха по време на пътуване?

Често пътувах сама, преди съпругът ми да се присъедини към мен. Проблемите със слуха бяха предизвикателство, особено съобщенията по високоговорителите на летището. Винаги трябваше да ходя да проверявам на информационното бюро.

Първият ми опит с КИ беше на летището в Лондон. Капитанът съобщаваше нещо на чакащите пътници, което аз не разбирах. Отидох да проверя и обясних състоянието на слуха си. Когато по-късно успяхме да се качим на борда, ме извикаха като „лице с увреждания“ да се кача първа: и ми стана много смешно от това.

Понякога ставаше неприятно, когато митническите служители бъркаха батериите с нещо друго и заради това изпускахме свързващия полет. Може да стане лошо и при проверките за сигурност, но сега често минавам, без да го споменавам, след като съм изключила аудиопроцесора си.

Какви предпазни мерки за защита на здравето вземате със себе си, когато пътувате?

В началото не носех заместители на КИ или аксесоари. Сега го правя и винаги имам достатъчно батерии със себе си.

Какъв е Вашият съвет за правилна подготовка за пътуване?

Приключенските пътувания често са интересни. Пътуванията на дълги разстояния трябва да се правят само ако имате достатъчно време. Владеенето на английски език е важно, но извън стандартните туристически маршрути то често не помага много. Научих основите на някои местни езици като бахаса в Индонезия.

Ако пътувате сами, трябва предварително да проучите дестинацията. Смятам, че контактът с населението е важен. Колкото по-дълго пребиваваш на дадено място, толкова по-добре опознаваш хората, а понякога те дори те канят на гости. В Индонезия пътувах на нормални кораби само с местни жители. Това, което наистина ме притеснява, е,

когато туристите се отнасят с местните хора отвисоко или игнорират персонала. Ако хората имат нужда да продадат нещо, може да изглеждат настойчиви, но дори и тогава можете учтиво да откажете.

За още истории за пътувания с КИ, кликнете тук!

Открийте десет полезни съвета за пътуване с кохлеарен имплант тук!