Да следваш в чужбина с кохлеарни импланти

Лили Златкова е от българската столица София и от октомври 2025 г. учи „Икономически и социални науки“ във Виена. Редакцията на gehört.gelesen се срещна с 19-годишната ползвателка на кохлеарен имплант в края на есенния семестър в новия кампус на Икономическия университет.

Когато бях в осми клас, започнах да уча немски. Тогава реших да уча във Виена: от една страна, исках да използвам езика на практика. От друга, Виена е много красив град, толкова интернационален.

Познавам Виена, откакто бях на две години: родена съм без слух. В България тогава вече имаше възможност за кохлеарна имплантация, но все още не и двустранна. Не разполагаха и с най-новата технология. Родителите ми се свързаха с австрийски лекар, който им предостави цялата необходима информация. Затова те ме доведоха във Виена за кохлеарна имплантация. Тук ми поставиха и двата импланта в един ден.

След това трябваше да идвам във Виена за контролни прегледи. Това ми даде възможност да открия и опозная града – и все повече да се влюбвам в него!

Но сте продължили да живеете в България?

Да, имах невероятно, прекрасно детство. Нямах никакви проблеми със слуха и израснах обградена от безграничната любов на родителите ми. Те ме научиха да чувам и да говоря, майка ми дори ме научи на английски. Никога не съм се чувствала изолирана от другите деца.

Известно време ходих и на логопед, но най-вече майка ми ми помагаше. Тя ме научи да говоря и ми показа как да произнасям правилно думите. Дължа много на майка си.

След това ходих в обикновена детска градина и училище. Не съм запозната с официалните разпоредби в България как децата със слухови проблеми трябва да получават подкрепа. Мисля, че това зависи по-скоро от готовността на отделните хора дали и как искат да ти помогнат. Но майка ми веднага обясни на педагозите, че чувам с кохлеарни импланти. Така че, когато имах проблем, всички там ми помагаха.

Тогава и сега имали ли сте приятели с кохлеарни импланти?

От другите деца в училище никой нямаше имплант. Но двама от най-добрите ми приятели имат кохлеарни импланти. Едната от тях познавам още от детската градина, тогава и двете ходехме на терапия при една и съща логопедка. Другият ми приятел дори беше с мен на имплантацията във Виена – бяхме имплантирани в един и същи ден от един и същи хирург. С течение на годините се изгубихме от поглед, но благодарение на социалните медии сега отново сме в много по-тесен контакт.

Добре е да имаш приятели, които са в същата ситуация, защото имат кохлеарни импланти. Независимо дали ти трябват спешно батерии, имаш проблем с импланта или търсиш някакви документи – ние винаги си помагаме! В момента и двамата учат в чужбина като мен.

Беше ли трудно да се запишете във Виенския университет от София?

Информацията, разбира се, беше изцяло на немски. Трябваше да наваксам по математика, защото учебната програма по математика в Австрия е различна от тази в България. Намерих си австрийски учебник по математика и учителка, която преди това е живяла много години в Австрия. Това беше наистина трудно за мен.

Освен това моят университет изисква ниво C1 по немски, за да могат студентите да разбират учебния материал. Можех достатъчно добре да чета, пиша и говоря, но имах проблеми с разбирането. Все пак почти не съм имала възможност да чувам хора да говорят на немски. Упражнявах се много с поредицата „13 въпроса“ в YouTube канала на ZDFundbubble, защото на изпита в Гьоте-институт трябваше да слушам и разбирам две академични дискусии с по двама или трима души. За улеснение, заради моите кохлеарни импланти, ми беше позволено да използвам слушалки, за което съм наистина благодарна.

Накрая, на 1 юли положих приемния изпит в университета. За щастие, имах възможност да го направя онлайн от София. Но след като бях приета, трябваше да дойда тук и да представя документите си, защото ръководството на факултета иска да се запознае лично с бъдещите студенти.

Откакто съм във Виена, е по-лесно да намеря цялата информация с помощта на Австрийската студентска асоциация, а и студентите от по-горните семестри ни съдействат.

Как стои въпросът с облекченията във връзка с кохлеарните импланти в Икономическия университет във Виена?

Лили на територията на кампуса на Икономическия университет във Виена Леополдщат: „За мен Виена е едно голямо приключение!“ ©privat

Има място, където може да се намери информация за помощта, която студентите с кохлеарни импланти могат да получат. Но аз лично нямам проблеми със слуха - качеството на звука по време на лекциите във Икономическия университет във Виена е много добро и като правило разбирам австрийското произношение без затруднения.

В гимназията учителите ми знаеха, че имам кохлеарни импланти. Когато не разбирах нещо, просто ги молех да го повторят. Днес опитах същото и на лекцията: вдигнах ръка и помолих преподавателя да повтори. Това също не беше проблем.

И всичките ни изпити досега са писмени – там биха могли само да ми дадат повече време. Така че в момента не мисля, че се нуждая от специална помощ заради кохлеарните импланти.

Какво отличава ученето в университета от ученето в училище?

В училище винаги има някои предмети, които не те интересуват толкова много. В университета знаеш, че повечето неща, които учиш тук, ще ти бъдат наистина необходими по-късно.

От друга страна, в университета трябва да си разпределяш времето по-добре. И групите са по-големи: в училище бяхме 20 ученици в един клас, а в университета сме 600 студенти в курса. Това понякога е трудно, защото тук вече не е толкова лесно да вдигнеш ръка и да зададеш въпрос на преподавателя. Въпреки че групите при някои лекции или упражнения са малко по-малки, директната комуникация с преподавателите, както в училище, ми липсва малко в университета.

На какъв език говорите в ежедневието?

Английският ми идва малко по-лесно. (Разговорът ни също е на английски.) Но специалността ми е на немски, както и всички материали. За мен това е двойно предизвикателство, защото сложните текстове съдържат и много специфични термини, които не познавах. Но с времето ги научих.

И повечето от състудентите ми говорят немски. Затова тук говоря толкова много немски, че вече мисля и на немски. Това е особено забавно, когато говоря на английски с приятелка, но после не мога да формулирам правилно изреченията на английски. Или когато разказвам на родителите си за следването си, понякога в средата на изречението на български използвам дума на немски, защото за някои термини от специалността ми знам само немската дума.

Как е да си студентка във Виена?

За мен Виена е едно голямо приключение! Студентското ми общежитие е точно до кампуса и прекарвам по-голямата част от времето си тук на лекции и в библиотеката. В кампуса живеят студенти от цял свят. Студентското общежитие организира събития, на които можем да се опознаем. Също така и в самия университет вече съм установила интересни контакти.

Лили обича Виена и не само кайзершмарн. ©Adobe Stock

Но съм ходила и в Пратера, а понякога ходя и до центъра на града, защото там винаги има нещо ново за гледане, никога не ми е скучно!

Само дето магазините в Австрия затварят толкова рано, все още не съм свикнала с това. Когато вечер или през уикенда ми трябва нещо спешно, просто нищо не е отворено. Откакто уча тук, готвя много. Дори съм си правила и кайзершмарн.

В София посещавах курс по изкуство и рисувах много. Тук не мога да го правя, но това е нормално. Това, което наистина ми липсва, са семейството и приятелите. Много се радвам, че ще ги видя отново по време на ваканцията!