Кохлеарен имплант: повече от просто аудио-вербална комуникация
Последните проучвания показват: чуването на околните шумове прави живота ни по-сигурен и по-приятен. Трябва да чуваме от двете страни и да се упражняваме да възприемаме и класифицираме звуците.
В ранните етапи на кохлеарната имплантация очакванията за нейната ефективност бяха скромни: по онова време не се очакваше отворено разбиране на реч. Потребителите на КИ бяха доволни, ако можеха да възприемат звуци и да различават реч от околни звуци, както и околните звуци един от друг. Целта на кохлеарния имплант беше да се осигури акустично възприемане на околната среда и да се подпомогне четенето по устни.
С въвеждането на по-ефикасни и бързи стратегии за кодиране, именно след 1994 г. с въвеждането на стратегията CIS, слуховите резултати с импланта са несравнимо по-добри. Възприемането и разпределението на околните звуци бяха някак забравени: с настоящите КИ технологии те почти не се определят на научна основа.
Но именно възприемането на околните звуци може да помогне на хората "да намерят пътя си в обкръжаващата ги среда, да ги предупреди за потенциални опасности и да осигури нотка естетическо удовлетворение," твърди научният екип за систематични проучвателни анализи от САЩ в публикация от началото на 2021 г.[1] Това не само са важни аспекти за терапията и проучванията, а и съществени аргументи, когато няма вероятност КИ кандидатът да постигне аудиовербална комуникация.
Важните шумове имат приоритет!
За да демонстрират подобрените резултати на новите технологии при кохлеарните импланти, съвременните научни проучвания обикновено използват трудни речеви тестове и такива при фонов шум. В допълнение към американския проучвателен анализ обаче, две скорошни проучвания се занимават специално с възприемането на шум с кохлеарни импланти.
Тези актуални данни показват, че като цяло кохлеарните импланти осигуряват на потребителите по-добро възприемане на акустичната среда.[2] И все пак, в сравнение с нормално чуващите хора, повечето КИ потребители все още не чуват достатъчно в тази връзка.[3]
В настоящите проучвания няма и консенсус дали потребители с по-добро разбиране на реч задължително разпознават по-надеждно и околните звуци. Все пак, звукът се разпознава по-надеждно, ако се използват импланти от двете страни,[4] ако звукът се класифицира като важен за безопасността [5] и ако е познат[6]. Авторите предполагат, че слуховата рехабилитация ще бъде по-успешна, ако включва съзнателно упражняване на възприятието и диференцирането на звуци.[7]
