Децата от група „Дърво“ в детска градина Холенег седят в кръг сутринта. В центъра на кръга със затворени очи седи момиченце с руси плитки. В тишината някъде от кръга се чува упорит звук „бип бип“. Детската учителка Натали Файст и колегите й играят играта „Птиченце, как писукаме?“ с децата от местната детска градина. Момиченцето с русите плитки и затворени очи трябва да познае от коя посока писука „малката птичка“.

“Без моето копче ще ми бъде трудно да се справя с подобна задача“, признава 26-годишната детска учителка. Под бутон тя има предвид аудиопроцесора на своята имплантна система. Натали е родена с атрезия на дясното ухо: дясната й ушна мида е много по-малка от лявата. Костиците в дясното средно ухо също са малки, а външният ушен канал не е развит. В резултат на това слухът от дясната й страна е само 20-25% – едностранна загуба на слух, която се компенсира трудно с конвенционални слухови апарати.

Слухово решение – също и за млади хора

Вследствие на атрезията на слуховия канал Натали е чувала слабо и почти не е разбирала какво се говори откъм дясното й ухо. “Винаги следях хората, които ми говорят, да стоят от лявата ми страна. Било й е трудно да разбира и в шумна среда – поради което винаги седяла пред учителя в училище.

“Лекарят ми по онова време каза: Няма какво да се направи“, добавя тя, вдигайки рамене. По онова време обаче тя не можела да си представи да носи конвенционален слухов апарат. И обяснява защо: „Не си представях тийнейъджър да носи слухов апарат. С моето копче е различно.“

Получава своето „копче“ преди 10 години. Тогава 16-годишното момиче за пръв път посещава заедно с родителите си УНГ кабинета на д-р Александер Готшули в Дойчландсберг. Той разпознава проблема и предлага слухов имплант за костна проводимост.

“През август отпразнувах своята слухова годишнита”

Семейството отива в Университетската болница Инсбрук и веднага се чувства „горещо прието“, разказва впоследствие потребителката на BONEBRIDGE. „Трябваше да се свършат много неща“, припомня си тя бързото решение на родителите си. По онова време няма сериозни възражения, а днес наистина е много щастлива.“Това беше правилното и важното решение за мен. За мен има голяма разлика да слушам с BONEBRIDGE. Не си представям какво би било без него.” Тя чува по-добре, не трябва да се напряга толкова, когато слуша, и може по-добре да оценява произношението си.

По онова време й е поставен външен аудиопроцесор Amadé,чиято форма не напомня точно на копче. Първоначално Натали го крие под косата си, заедно със своята необичайно малка ушна мида. “Сега вече ми е все едно. Той е част от мен.” Днес тя сваля аудиопроцесора само от време на време, когато е сама вкъщи. Тогава отдясно изведнъж става тихо: „Веднага забелязвам разликата.”

BONEBRIDGE дава сигурност в местната общност

Във винения регион Шилхерланд, където е отраснала Натали, животът в общността цъфти. В пазарния град са регистрирани над 30 организации, наред с пожарна и няколко хора и музикални групи.

Натали Файст води активен социален живот още от ранна възраст: на осем започва да свири на флейта, а от тийнейджърските си години е член на местната музикална група. Те свиреха на редица църковни събития и народни фестивали: „Когато марширувахме, нямаше да чувам толкова добре, ако не беше BONEBRIDGE. Нямаше и да свиря толкова уверено.“

Първоначално допълнителното слухово възприятие с импланта по време на свирене е доста необичайно. Като част от духов състав с мощен звук шумът понякога бил некомфортен за нея. „Получих три различни слухови програми. Имаше и една доста тиха за репетиции, която беше точно толкова силна като звук, че да мога да я понасям.“ Днес това вече не й е наистина необходимо: „В някакъв момент просто забравяш да превключиш.“

“Нямаше да мога да работя в детска градина без BONEBRIDGE”

BONEBRIDGE е с нея от момента на събуждането до заспиването вечер. Сваля процесора само когато плува или се изтяга удобно на дивана. „Но без моето копче със сигурност нямаше да мога да ходя в детската градина сутринта!“ Натали казва, че осъзнава колко важен е слуховият имплант в нейното ежедневие с деца, когато се налага да го свали, за да смени батерията. “Обичам работата си, но тя е и доста трудна. Без BONEBRIDGE или без добър слух от двете страни за мен ще бъде ужасно изморително.”

Когато избира тази професия и започва образованието си, 14-годишното тогава момиче не взема предвид слуховите си ограничения. „Без BONEBRIDGE щеше да е предизвикателство“, поглежда тя с усмивка назад. Много ситуации щяха да се превърнат в предизвикателство без имплант. Или да познае посоката на звука в игра в кръг със затворени очи: това също щеше да е много трудно.

Детската учителка е особено чувствителна, ако някое от децата се затруднява да възприеме или категоризира определени звукови характеристики. Един от учениците й също носи слухови апарати. „В момента съм първото лице за контакт в градината, защото мога да ги разбера много добре.”