Кога слуховите ипланти са по-добро решение от слуховите апарати?

Резултатите със слухови импланти и с конвенционални слухови апарати се подобряват постоянно, а ограниченията при използването на тези различни системи се променят непрекъснато.

„Приблизително 19% от населението страдат от загуба на слуха, която изисква лечение“, обяснява д-р Томас Кайнтцел, ръководител на УНГ отделението към Клиника Велс-Грискрихен. „Тук лечението със слухов апарат все още е златният стандарт.“ Конвенционалните слухови апарати усилват звука – в зависимост от височината и силата – така че потребителят да може да го възприема по-добре. Но потребителите не трябва да спират дотук: „В допълнение към поддръжката на устройството, обучението се е утвърдило като важен фактор за успех.“

Има обаче определени медицински състояние, които правят използването на конвенционални слухови апарати трудно или невъзможно. Например, стеснен или постоянно възпален ушен канал, осификация в средното ухо, загуба на костите на средното ухо. В някои случаи операцията може да помогне, но 75% от всички проблеми изискват подпомагане със слухов апарат, заявява д-р Кайнтцел. „Но използването на импланти за костна проводимост или активни импланти за средното ухо се е утвърдило като полезна алтернатива на протезирането с конвенционален слухов апарат.“

Когато само усилване не е достатъчно

От аудиологична гледна точка конвенционалните слухови апарати достигат границите си, когато вътрешното ухо е сериозно увредено. В допълнение към преобразуването на звукови вибрации в нервни сигнали, вътрешното ухо има функция, която е почти еквивалентна на „предусилвател“. Това представлява компресия във вътрешното ухо. При сензорно-неврална загуба на слух тази способност се губи прогресивно. Ето защо слуховите апарати трябва да усилват слабите звуци повече от силните.

Тази загуба на компресия на ухото с увреден слух причинява „динамична редукция“. Разликата между най-слабия звук (който почти не се чува) и най-силния звук (праг на болка) става по-малка. В резултат контрастът между различни акустични сигнали също се изгубва: потребителят все още може да чува всички с усилване, но определени звуци, разбирането на реч и разговорите стават все по-мъчителни въпреки слуховия апарат.

Увреденото ухо също е подложено на промени в темпоралните резолюции (т.нар. „слухово маскиране“), когато доминантният звук заглушава по-слабия. Всички тези въздействия взети заедно означават, че над около 50 децибела загуба на слуха речта в шумна среда става все по-неясна, дори и със слухови апарати.[1]

Модерните технологии в конвенционалните слухови апарати помагат

Конвенционалните слухови апарати използват различни прийоми за подобряване на акустичния контраст, като фокусът винаги е върху разбирането на реч. Използват се честотни филтри за заглушаване на височини, които не са съществени за разбирането на реч или потенциално съдържат голямо количество фонов шум. Подтискането на шум проверява всеки сегмент на височините за речеви сигнали и съответно ги усилва или заглушава. Насочващите микрофонни системи обработват звуци от предполагаемата посока на събеседника. Всички тези функции се интегрират и в аудио процесорите на слуховите импланти.

Постоянно подобряващите се технологии за усилване на реч позволяват дори на потребители с тежко увредено вътрешно ухо да разбират реч със слуховите си апарати. В някакъв момент дори и най-добрите слухови апарати достигат своите граници. Д-р Кайнтцел съветва пациентите, които вече не се чувстват по-добре: „В този случай за подобряване разбирането на реч може да се използва пряка електрическа стимулация чрез кохлеарен имплант.“

Разбирането на реч е ключово!

„В допълнение към постоянните технически подобрения както на слуховите апарати, така и на слуховите импланти, границите на показанията също се изместиха“, добавя д-р Кайнтцел. Ако разбирането на реч, комуникацията и доброто качество на живот са възможни със слухови апарати, няма голямо основание за операция. В допълнение, чуването със слухов имплант (или КИ) изисква практическа фаза: централната слухова система трябва да се научи да преобразува по съответен начин технически генерираните сигнали.

„Основен критерий за вземане на решение може да бъде разбирането на реч със слухов апарат.“ Като цяло, ако разбирането на реч с добре настроени слухови апарати е по-лошо от очакваното с КИ, имплантацията е препоръчителна. Въпреки това, най-напред трябва да сте сигурни, че слуховият апарат е настроен оптимално и е подходящ за потребителя.

Ако КИ потребителят все още използва слухов апарат на другата страна, лекарят ще препоръча имплантация на втората страна, ако слуховият апарат не води до подобрение в разбирането на реч.

При децата развитието на слуха и езика е основният фактор. „При деца, родени глухи, или оглушали преди развитие на езика, това решение трябва да отчете много фактори, напр. нивото на развитие на детето, комуникативните компетенции и др.“, подчертава д-р Кайнтцел. „При всички случаи, родителите на деца, родени с едностранна глухота, трябва да познават ограниченията на едностранния слух – намалено разбиране на реч в шумна среда, липса на насочен слух, и всичко това по време на чувствителната фаза на развитие на език.“

Какво да очакваме от кохлеарния имплант

КИ заобикаля уврежданията във вътрешното ухо и директно стимулира невралната структура на слуховия орган. Центърът на слуха трябва да се научи да интерпретира тези изкуствени сигнали, затова потребителят трябва да премине през период на рехабилитация и практика. По време на Австрийския конгрес по УНГ през 2021 г. д-р Кайнтцел демонстрира успеха на кохлеарната имплантация. [2]Една година след активацията на КИ три четвърти от потребителите разбират не по-зле от типичния човек с увреден слух със загуба на слуха от 50 децибела. „Следователно загубата на разбиране на реч, която може да се очаква при протезиране с КИ, не е по-голяма от една умерена загуба на слух“, и това са резултатите и на хора, които преди това са били напълно глухи.

По време на същото събитие проф. д-р д-р Улрих Хопе, главен лекар в Университетската УНГ болница Ерланген, представи сравнение относно разбирането на реч между потребители на КИ и на слухови апарати. По-голямата част от потребителите на КИ разбират реч в шумна среда по същия начин, както пациенти с 25-50 децибела загуба на слух с техните слухови апарати. В действителност, всички потребители на КИ разбират по-добре от типичните потребители на слухови апарати със загуба на слух от 65 децибела.

За кандидатите за КИ внимателното обмисляне винаги е важно, но същото се отнася и до бързото решение. Опитният УНГ специалист д-р Кайнтцел обяснява защо: „Ранната кохлеарна имплантация води до по-кратък рехабилитационен период и се свързва с по-добри резултати и значително подобрение на качеството на живот.“

Допълнителна аудиологична информация и подробни критерии по темата: Keintzel T, Limits of conventional hearing aid provision, Jatros Pneumologie & HNO, Universimed-Verlag, 01/2022, pp34-36.

[1] Wardegna et al, 2015

[2] Daten nach Reichell 2015, aus: Kießling et al; Versorgung mit Hörgeräten und Hörimplantaten; Thieme-Verlag 2018; ISBN 978-3-13-240200-3