Децата, родени с пълна загуба на слух, получават кохлеарни имплантати на двете уши в много ранна възраст. Глухите възрастни често са по-нерешителни. Но дори и потребители, които са получили първите си кохлеарни имплантати преди години, може да имат полза от двустранната имплантация.
В днешно време имплантирането на двете уши - билатерални имплантати - се счита за стандартна грижа за пациенти с пълна загуба на слуха. В първите дни на кохлеарната имплантация това беше немислимо. Преди имплантирането на едното ухо се изискваха редица преоперативни изследвания. Лекарите искаха да са сигурни, че слуховият нерв, условие за успешна кохлеарна имплантация, функционира напълно. И искаха да намерят "по-доброто" ухо.
Ако слуховите резултати на двете уши бяха подобни, обикновено препоръчваха ухото с по-малка загуба на слух или това с повече остатъчен слух. Това беше трудно решение за кандидатите, защото по онова време технологията на имплантиране и хирургия водеха до загуба на остатъчния слух. Следователно изборът беше между слухова протеза или задоволяване с каквото е останало от слуха. Потребителите единодушно заявяваха какво облекчение е за тях да чуват отново и да участват в социалния живот със своите семейства и приятели.
Потребители-пионери
Фармацевтът Ралф е един от тези първи потребители и е много доволен от своя MED-EL Combi 40 кохлеарен имплантат. В действителност е толкова доволен, че иска да има и на другото ухо. През 1998 г. УНГ клиниката най-накрая изпълнява желанието му. През същата година малкият Макс, тогава на четири години, става първото дете с билатерална кохлеарна имплантация. Резултатите на възрастните с билатерелани КИ са толкова убедителни, че лекарите решават да поставят билатерални имплантати и на деца.
Оттогава много клиники предлагат билатерална имплантация на новодиагностицирани глухи деца: това се прави или последователно по време на една операция, или с две имплантации в рамките на кратък период между шест и 18 месеца между операциите.
Да планираме уикендите с КИ
Петък 15 ч. Обажда се обезпокоена майка: "Нико вече не може да чува. А утре става на седем и имаме празненство, с клоун и всичките му приятели. Може ли да дойдем при Вас сега?!" Подобно обаждане не беше рядкост в края на миналия век. Обикновено КИ потребителите бяха напълно глухи с двете уши, но повечето имаха само един имплантат. Понякога проблемът беше просто изместена букса в кутията за батерии или неправилна настройка на процесора. Когато потребителите не можеха да си решат проблема сами, щяха да прекарват уикенда си в тишина, ако не бяха КИ инженерите на MED-EL, които извършваха бързи ремонти. Най-вече за децата тази ситуация беше психическа катастрофа. Но можеше да бъде предизвикателство и за възрастните.
Понякога дори се превръщаше в риск за безопасността. Веднъж учител в начално училище се оплака: "Ако на глухо дете с един имплантат му свършат батериите, викахме родителите. Притеснявахме се, че детето трябва да се прибира у дома, без да чува нищо на улицата.
Ползите от втората страна
Ролф е прав, когато настоява за втори имплантат. Това наистина ще му донесе по-голяма полза, отколкото просто да има резервен вариант, и гаранцията, че е имплантирано по-доброто му ухо. Най-важните ползи от билатералната имплантация са звуковата локализация и възможността да се определи дали звуковият източник е разположен от лявата или от дясната страна на главата.
Всички останали ползи произтичат от тези две предимства, подобно на ползите от бинауралния слух при хора с две напълно функциониращи уши [1]. Именно това са констатирали специалистите от Университетската клиника Вюрцбург при първите си билатерални КИ пациенти. Те са публикували изводите си в научно изследване. При всички участници в изследването с билатерални КИ се наблюдава съществено подобрение в разбирането на реч в шумна среда. Следват много други изследвания на разбирането на реч и локализирането на звук. Учените, като никога, са на едно мнение: билатералната имплантация на билатерално глухи ползватели на КИ има очевидни предимства.
Колкото може по-рано
КИ специалистите Йоахим Мюлер, Франц Шьон и Ян Хелмс, автори на първото изследване на билатералната кохлеарна имплантация, стигат до извода, че ползите от втория имплантат като че ли не зависят от интервала от време между първата и втората имплантация. Но това зависи и от нашите познания относно процесите на неврално развитие. "Нашият мозък зависи от връзките между нервните клетки, т.нар. синапси", обяснява Андрей Крал, невролог в Медицинския университет Хановер, в интервю за списание "Schnecke" [2]. Човешкият мозък и неговите синапси са пластични, те могат да се учат. Загубата на слух може да задейства процес на учене и реорганизация на мозъка. Това позволява ефикасно използване на остатъчния слух.
"Загубата на слух има особено силно въздействие в детството, когато мозъкът се развива", обяснява Крал. "Най-вече синапсите...в зависимост от слуховия опит." Да се учиш да чуваш като възрастен е много по-трудно: "Това изисква комплексен неврален механизъм, комплексен мозъчен компютър. Той може да се развие само ако чуването е тренирано в ранна възраст. На по-късен етап никога не можете да заместите ранния опит с чуването, след като критичната фаза на развитие е приключила. Затова загубата на слух в детството трябва да се лекува колкото може по-рано."
Крал цитира резултати от проучването на своята колега Ангелика Илг: тя и нейният екип от Германския център по слуха в Хановер са установили, че деца, родени с двустранна глухота, които са получили своя втори имплантат доста по-късно от първия, показват по-бавен прогрес с втория имплантат.
Забавено начало - все пак успех
Като се отчете това и подобни публикации, деца, получили своя първи имплантат преди дълго време, не се вземат предвид за втори. Въпреки изводите на екипа от Вюрцбург, които показват успех дори и при дълги интервали между имплантациите. В интервюто си през 2013 г. Андрей Крал, който завежда катедрата по аудиологична неврология в Хановер, подчертава, че бинауралните способности след късна втора имплантация, могат да бъдат стимулирани с речева и езикова терапия.[3]
Звуковата локализация е една от специфичните бинаурални способности, за която се е смятало, че може да се развие само през първите години от живота. В изследването си от 2018 г. Катрин Килиан разглежда по-отблизо тази способност при билатерално имплантирани с КИ деца [4]. За изследването Килиан и нейните колеги проучват над 100 билатерално имплантирани деца, които имат интервал до дванадесет години между първия и втория имплантат.
"Затова забавянето при интеримплантирането трябва да бъде минимизирано при деца с билатерална пълна загуба на слух", обобщава тя резултатите си и обяснява: "По-дълъг интервал на интеримплантиране ... води до по-лоша звукова локализация при децата с билатерални кохлеарни имплантати. Според резултатите от изследването децата все още са имали полза от втория КИ десет или повече години след имплантирането на първата страна.
Технологията е от решаващо значение!
В своето изследване учените от Bradford and Leeds [5] също подчертават, че успехът при звуковата локализация при тези деца съществено зависи от вида на имплантата. Позвателите на кохлеарни имплантати на MED-EL се асоциират с по-точна локализация и могат да наваксат до пет години от интервала на интеримплантиране.
[1] Прочетете повече: Нещо повече от просто сума от части
[2]Изследване за добър слух, имплантируеми слухови системи - интервю с проф. д-р Андрей Крал, източник: Schnecke, бр. 82, стр. 11 и следваща, декември 2013
[3]реф: Изследване за добър слух, имплантируеми слухови системи - интервю с проф. д-р Андрей Крал, източник: Schnecke, бр. 82, стр. 11 и следваща, декември 2013
[4] Killian C, Scally A, Killian E, Totten C, Raine C, Factors Affecting Sound-Source Localization in Children with Simutaneous or sequential bilateral cochlear implantation. Ear Hear. 5 Doi: 10.1097/AUD.0000000000000666
[5]Killian C, Scally A, Killian E, Totten C, Raine C, Factors Affecting Sound-Source Localization in Children with Simutaneous or sequential bilateral cochlear implantation. Ear Hear, 2018, 5 окт. Doi: 10.1097/AUD.0000000000000666