Дали децата с кохлеарни импланти ще бъдат приобщени добре в училище и дали процесът ще върви добре зависи от няколко фактора. Настойчивостта на родителите е един от тях.

Мелани Фрайзл е весело, самоуверено 15-годишно момиче, което знае какво иска. Момичето от Австрия учи в Higher School for Social management (HLS) в Лангенлуа и би искало да изучава психология и превод на жестомимичен език. Това може би е очевиден избор на кариера за младата дама, която е имплантирана двустранно с кохлеарни имплантиот ранна детска възраст.

Но не винаги е било сигурно, че Мелани ще посещава средно училище. Когато трябва да започне училище, родителите й Карина и Маркус е трябвало да убедят представителите на общината да запишат дъщеря им в обикновено начално училище, а не в специално, както са възнамерявали първоначално.

Заедно с аудиолог, който консултира семейството, те убеждават другата страна, че Мелани се развива според възрастта си. Дава й се възможност да посещава обикновено училище.

“Не се обезкуражавай и плаши, застани зад детето си и се бори! Отстоявай убежденията си, не позволявай да те разубеждават”, това е съветът на бащата на Мелани към всички родители в подобно положение. “ Обърни се също и към неутрален човек, който да даде експертна оценка на потребностите и възможностите на децата с кохлеарни импланти.”

Средно училище с КИ

Тяхната борба продължава и след началното училище. Това, че учителите научават повече за КИ и неговите ограничения, не променя много начина на разбиране какви са предизвикателствата пред Мелани. През първите две години тя трябва да участва в упражнения за слушане с разбиране по английски, точно както и нейните съученици с нормален слух. Едва след интензивни дискусии с учителя получава разрешение да чете заедно с текстовете, които слуша.

“Не искахме да поставяме фокуса върху нейната глухота и не желаехме специално отношение, а просто компенсиране на недостатъците в определени ситуации“, си спомня майка й.

Щастие в новото училище

В училището, което избират след това, пътят за нея вече е проправен от ученик с КИ, който вече е учил в HLS в Лангенлуа. Учителите знаят как да се справят с ученици със слухово увреждане и са готови да съдействат. Всички учители без спорове използват FM системата, която семейството е купило за тази цел.

Директорът обръща внимание на възможността Мелани да посещава допълнителни часове по определени предмети и да учи езика на жестовете като втори чужд език. А тя с радост се възползва от тези предложения.

Семейството съветва други засегнати: „Децата с КИ нямат много специални права, но родителите трябва да се борят за тях дипломатично от самото начало. После става много по-трудно. Поради липсата на единни насоки за цяла Австрия, засегнатите родители и без това зависят от добрата воля на училищното ръководство и учителите.”

Новото начало в HLS се оказва успешно и по отношение на съучениците й. КИ събужда интереса на младите хора и техните родители. Никой не оспорва мястото й на първия ред, а благодарение на дисциплината през повечето време нивата на шум също са поносими.

В интерната, където Мелани живее през седмицата, учителите не само се грижат децата да си пишат домашните, но и да стават навреме – най-вече Мелани.

Мелани се чувства напълно комфортно в HLS, където я приемат такава, каквато е. Не се чувства изключена, когато иска да попита нещо. Няма вече дискусии за компенсиране на увреждането, които се водят за глухи или хора със затруднен слух. И няма вече борба. Вместо това има желание специалните потребности да бъдат вземани предвид и да се извличат всички ползи от тях. Ето така изглежда истинското приобщаване – и ето как училищата могат да успеят!