7-годишният Якоб Ратц е запален спортист и обича да ходи и на училище. Неговият BONEBRIDGE гарантира, че той може да участва активно и в двете дейности.

“Всички обичаме спорта”, обобщава Лиза Ратц за своето семейство. По-големият им син Якоб кара колело, играе тенис, футбол и обича ските. Запален е най-вече по хокей на лед. Още на три години Якоб се качва на ски, върти стика за хокей и бута шайбата. От няколко месеца училището също е част от ежедневието му. Любимият му предмет е математиката. „Защото съм добър”, обяснява той.

Само до няколко седмици преди разговора ни първата година на Якоб в училище е белязана от свързаните с Колона вируса локдауни и онлайн обучение. Той се радва, че отново е на училище. Майка му не само е доволна, че обучението в класната стая отново е възможно, но и защото Якоб харесва училището и се справя добре.

Голям шок

Имало е време, когато Лиза Ратц се е страхувала, че синът й ще има повече трудности в училище. Скоро след раждането Якоб е диагностициран с умерена до пълна загуба на слух в дясното ухо, предизвикана от атрезия на слуховия канал. „За мен това беше шок!“, спомня си тя момента на диагнозата. „Якоб беше първото ми дете и нямаше никакви предишни признаци.”

При атрезия на слуховия канал външният слухов канал не е образуван, като малформацията може да включва също и ушната мида или средното ухо. При Якоб е засегнато само дясното ухо. Докато неговата ушна мида изглежда само леко атипична, а средното ухо е напълно без отклонения, част от ушния канал, която не се вижда отвън, е затворена точно пред тъпанчето. Затова звукът не може да достигне до здравото вътрешно ухо по естествен път. Но ако за провеждане на звука директно в кохлеята посредством черепната кост се използва слухов апарат за костна проводимост или имплант, звукът може да бъде обработен по естествен път.

Едно здраво ухо не е ли достатъчно?

“Наш приятел вече не може да чува с едното ухо след инцидент при гмуркане. И аз си помислих както би станало със „здравата страна“ на Якоб?“ Но майката на две деца се замисля и за предизвикателствата в училище, защото класните стаи в училищата рядко са тихи. Разбирането на реч в шумна среда обаче изисква да чуваш и с двете уши.

Още през далечната 2008 г. проучване в САЩ показва, че деца с едностранни проблеми със слуха по-често имат проблеми с развитието на реч, социалното и емоционалното развитие и в училище в сравнение със своите съученици без слухово увреждане. До 35% от децата със слухово увреждане се налага да повторят поне една учебна година, а 60% се нуждаят от частен учител за една или повече години.

По време на лятната среща на „Danube Society of the Otolaryngology“ през юни 2021 г. в Ст. Пьолтен, унив. проф. д-р Сузан Арндт, главен лекар на Университетската УНГ клиника във Фрайбург и заместник-ръководител на центъра по имплантация в същата клиника, изтъква натрупването на поведенчески проблеми при едностранно глухи деца. Например, те имат склонност към хиперактивност. Университетската болница във Фрайбург дори проучва евентуална връзка между едностранната глухота и синдрома на хиперактивност и дефицит на внимание (ADHD).

И накрая, две здрави уши позволяват и акустична пространствена ориентация и разбиране на реч дори и в шумна среда.

Живот с двете страни

„Сметнахме за правилно да сложим слухов апарат на дясното ухо, за да покажем на детето си, че в живота се случва нещо и от тази страна,“ казва Лиза Ратц. Първоначално Якоб използва конвенционален апарат за костна проводимост, който се придържа към слепоочието му с лента за глава. „От една определена възраст на момичетата им е по-лесно да носят лента за глава, отколкото на момчетата. Зашивах прикрепващоото устройство за системата за костна проводимост и към различни шапки.“

Но ако Якоб искаше да използва апаратчето, винаги трябваше да носи някой от прикрепващите елементи. В търсене на алтернативи в Интернет Риза Ратц попада на устройството без натиск ADHEAR, което се придържа чрез залепващ се адаптер зад ухото. ADHEAR почти не се вижда под косата на Якоб, но в същото време се използва толкова лесно, че той се научава да сменя батериите сам, още докато ходи на детска градина. „Якоб винаги се е справял добре със слухов апарат, но ние забелязахме разликата.“ Ако сутринта не започнеше с ADHEAR, той питаше за него.

На шест години и половина, точно преди да тръгне на училище, Яко получава имплант за костна проводимост – BONEBRIDGE.

Чуването от двете страни носи много ползи

Мама Лиза обяснява, че много лекари не предоставят достатъчно информация за различните възможности – поне за дете като Якоб, което на пръв поглед като че ли се справя добре без слухов апарат. В много случаи Якоб е сравняван със състезателя по ски скокове Грегор Шлиренцауер, който, въпреки всичко, също се справя добре само с едно чуващо ухо.

Да, историята на успешния австрийски спортист може да служи като аргумент за чуване от двете страни. Докато Шлиренцауер се подготвя за завръщането си след травмата през лятото на 2016 г., личният му треньор Марк Ньолке разказва пред вестник „Kleine Zeitung“, че според неврологичните изследвания мозъкът на Шлиренцауер не е достатъчно активен вероятно поради едностранната му глухота. „Дълго време той успяваше да компенсира тази асиметрична активация и нейното въздействие. Но в някакъв момент дори и най-стабилните компенсаторни структури се сриват.“ Резултатът, наред с други неща – проблем с баланса, който е много важен за състезател по ски скокове.

По думите на Ньолке Шлиренцауер е опитвал да противодейства на евентуалните последици от едностранната глухота чрез специални тренировки. А семейство Ратц решава да предприеме ранно слухопротезиране на увредената страна на Якоб и имплантиране, когато той е на шест години.

Имплантиране на деца

Пътят към имплантацията на семейство Ратц не е толкова лесен. Якоб и родителите му са доволни и от ADHEAR. Но дразнещото е постоянната нужда от смяна на залепващия се адаптер, защото Якоб тренира спортове, при които се изпотява.

За щастие родителите на Якоб срещат маг. Томас Рингхофер, клиничен инженер, който се грижи за апарата за костна проводимост на Якоб. Той им предлага алтернатива: слухов имплант, прикрепен към костта, наречен BONEBRIDGE.

„По онова време нашият УНГ лекар казваше, че за Якоб е още твърде рано да бъде имплантиран“, си спомня майка му. Семейството търси второ мнение и се обръща към екипа по имплантация на УНГ отделението в регионалната болница на Клагенфурт. В действителност BONEBRIDGE е подходящ за деца над петгодишна възраст. Оптималното поставяне се определя преди операцията чрез задължителна компютърна томография, дори и на малки глави и тънки черепни кости.

В момента в Каринтия работят четирима УНГ специалисти. Те имат опит в показанията и хирургичното поставяне на слухови импланти, а в момента такива екипи има в 15 клиники в Австрия.

Операцията протича без усложнения

Някои познати на семейството са скептични преди операцията Те изобщо не са забелязали, че Якоб има проблем, дори и когато не използва слуховия си апарат. „Разбира се, когато ти предстои операция, първо се притесняваш!“, признава Лиза Ратц. „Но аз имам медицински опит. Вярвам на специалистите.“

Якоб, когото тя подготвя за операцията с видеа от YouTube, не се страхува. „Навсякъде всичко беше организирано. Мисля, че подготовката преди и след анестезията изисква повече усилия от поставянето на импланта. Якоб нямаше болки след операцията. Често операцията се представя като по-проблематична, отколкото всъщност е.“

Първоначалната настройка два месеца по-късно носи друга изненада. „Якоб знаеше как да чува отдясно още от ADHEAR. Но с BONEBRIDGE беше дори още по-силно и по-ясно.“ Сега носи аудиопроцесора по цял ден.

„Имаме басейн в задния двор. Когато Якоб влиза в него, сваля процесора. Но децата, имплантирани от двете страни, могат дори да влязат във водата с WaterWear.“ Единственото, което още не е овладял, е как да наглася процесора под каската, когато играе хокей на лед – но вече има каска за колело, която пасва!

Слухов имплант в училище

След първоначалната активация на BONEBRIDGE на Якоб му предстои първият ден в училище. За съучениците му имплантът и свързаният с него аудиопроцесор никога не са били проблем.

Лиза Ратц получава подкрепа от провинция Каринтия в лицето на г-н Бергер, начален учител, който носи слухови апарати на двете уши. Той обсъжда с нея специалните предизвикателства пред Якоб и й дава съвет. Наскоро отделя два часа, за да обясни процеса на чуване на съучениците на Якоб и да създаде разбиране за неговото положение.

„Якоб беше подготвен да му се присмиват, но за щастие до момента няма лош опит“, радва се майка му. „Даже напротив, много деца смятат, че магнитното нещо изглежда готино.“ За момента семейството вече не се тревожи за ежедневието в училище, а от гледна точка на Якоб, спортното му бъдеще също изглежда гарантирано. Той добавя: „Вероятно ще стана професионален хокеист на лед!“ Надяваме се, че когато бъдещите фенове на Якоб го приветстват, той ще може да ги чува и от двете страни с помощта на своя BONEBRIDGE – точно както и всичко останало в живота.