Какво общо имат слуховите и кохлеарните импланти със социалната интелигентност.

Днес използваме термина изкуствен интелект във връзка с компютрите и често правим противоположното заключение: сравняваме функционирането на човешкия мозък с цифровата логика на конвенционалните системи за обработка на електронни данни. По думите на маг. Катриен Тимерман, това не отчита напълно човешката способност да интерпретира. Тя изтъква това в своята презентация по време на симпозиума EURO-CIU през ноември 2022 г. в Ротердам. Обяснява също и важната роля на чуването в мисловния процес и какво става, ако то липсва.

Г-жа Тимерман е специализиран обучител с фокус върху сензорните увреждания и преводач на езика на жестовете с фламандски. Белгийка по националност, тя е координатор по ранна намеса и специализиран преподавател в Brussels Region School и Boarding School for the Hard of Hearing, както и в KIDS Competence Center във Фландрия, институция за деца и възрастни със слухови, речеви и езикови затруднения или аутистични проблеми. Работата й е насочена към деца с увреден слух с допълнителни увреждания, развитие на теорията на ума, включване и социална осведоменост относно многообразието.

Компютрите мислят бързо и правилно, но не разбират нищо

Конвенционалните компютри правят точно това, което им е казано, със средствата на програмен код. Те следват логическата последователност: вход - предефинирано обработване - изход. Понякога тази стриктна логика е полезна: компютрите могат да изпълняват инструкции много бързо, особено ако са приблизително подобни на аритметични задачи.
В рамките на тази стриктна логика компютрите дори могат да екстраполират, тоест да прогнозират дефинирана стойност. Компютърът обаче не може да разбира или предполага; не може да прави и никакви реални прогнози. Тези способности отличават хората и техния начин на мислене.

Човешкото мислене е интерпретиране и прогнозиране

"Нашият мозък не е компютър!", подчертава г-жа Тимерман по време на конгреса EURO-CIU, като се позовава на работата на белгиеца Петер Вермойлен[1] за човешкия мозък като орган за прогнозиране. За да го обясни, показва илюстриран пъзел. Ако работим по модела на конвенционалните компютри в последователност "вход - обработване - изход", ще разглеждаме знаците като последователност от цифри. Може би, въпрос на интерпретиране остава последователността: 1-3-5-2-4-? или 1-2-3-4-5?

"За да оцелеем в модерното общество обаче, имаме нужда от мозък, който предвижда света бързо и несъзнателно, като правилно взема предвид контекста", се казва в резюмето на книгата на Вермойлен. "Мозъкът прави несъзнателни и супербързи прогнози за света. Той иска обратна връзка от сетивата относно прогнозите, които е направил."

Тази обратна връзка от сетивата също ни дава допълнителна информация. С подобна допълнителна информация нашият мозък може да интерпретира цифровото изображение: когато видим "1-3-5/2-4-?" в кола, почти автоматично добавяме "R" като цифровата рисунка върху скоростния лост.

Ето защо, за подобни интерпретации имаме нужда от допълнителна информация за контекста на изказването или въпроса.

Сензорни възприятия за правилна интерпретация

За нашите предци да предвиждат действие или ситуация е било съществено за оцеляването: колкото по-точно човек е можел да предвиди и следователно да действа с прогноза и предвиждане, толкова по-големи са били шансовете му за оцеляване. Днес, тези умения имат значение преимуществено за нашето бизнес оцеляване, както и за социалния живот.

Ние постоянно подобряваме качеството на нашите предвиждания, учим и практикуваме нашата социална интерпретация: сравняваме развитието, което прогнозираме, с реалното последващо събитие. Възприятията на нашите сетива, включително чуването, са много важни в този процес: първо, за да съберем цялата необходима информация за правилно прогнозиране, а след това, за да проверим колко правилна е била нашата интерпретация.

Интерпретация с нарушено акустично възприятие

Когато информацията е неправилна или липсва частично, и интерпретацията, и прогнозата стават трудни и застрашени от грешки, като същото важи и за верификацията. Това коства допълнително време и енергия. Разочаровани сме от увеличаването на грешките.

За успешна комуникация нашият мозък се нуждае и от информация за контекста в допълнение към думите в рамките на комуникацията, които се разбират максимално цялостно: лицеви изражения и жестове, прозодия, звученето на думата и мелодията на речта. Особено изразително е тоналното оцветяване, което придаваме на цинични речеви съобщения.

"Ние не четем емоции от лицето на другия човек, но свързваме неговите лицеви изражения с допълнителна контекстуална информация", казва Тимерман и обяснява защо недоразуменията и неправилните интерпретации се случват толкова често, когато не можем да усетим тоналното оцветяване в разговора. Подобни недоразумения пречат на социалното и обществено взаимодействие на засегнатите, а при децата затрудняват социалното обучение.

"Ние не четем емоции от лицето на другия човек, но свързваме неговите лицеви изражения с допълнителна контекстуална информация, например тоналното оцветяване при разговор."
Катриен Тимерман

Как развиваме социални умения

Например, през първата година от живота децата реагират на усмивката на човека, който се грижи за тях. Докато тръгнат на детска градина, те вече могат да усещат настроението на другия и да се държат съответно. В предучилищна възраст се учат да отличават своето собствено мнение и мисли от тези на другите. Могат да категоризират описанието на дадена ситуация като правилно или грешно.

Така наречената Теория на ума означава точно това:

• Да можеш да разбираш перспективата на другите
• Да можеш да разбираш мислите, желанията, чувствата на другите
• Да можеш да отчиташ нивото на знания на другите
• Да можеш да правиш разлика между реалност и външен вид

За да се развият тези способности, ни е необходимо самопознание и самовъзприятие, както и различна контекстуална информация.

При слухово увредените деца развитието на тези социални умения обикновено е забавено, дори и при съответстващо на възрастта развитие на езика: от една страна, децата с увреден слух понякога трудно схващат семантичната информация на езика, нюансите и звуковите вариации; от друга, при ситуации, наблюдавани "с края на окото" често те не могат да разберат свързаната с това комуникация. Следователно не могат да използват за социално обучение подобни ситуации, които са наблюдавали случайно.

Изключение в тази връзка са деца на глухи родители, за които езикът на жестовете е общият език в семейството, и следователно цялата информация се предоставя не по слухов път.

Последици за подкрепата на деца със слухово увреждане

Разбира се, слухово-речевите терапии трябва да се фокусират върху речник, граматика и консолидиране на трансфер на знания. За децата в масови училища това все още е важно и на по-високите училищни нива, така че гарантирано да следят уроците правилно.

За да се подкрепи също и развиването на социални умения, трябва да работим със засегнатите деца по следните направления:

• упражняване на самовъзприятие и изразяване на собствени чувства, желания и потребности.
• упражняване на концептуализация на чувства и мисли.
• стимулиране на децата да разпознават намеренията на другите и да проявяват емпатия към чувствата и мислите на другите.

Все пак, не е достатъчно езиково-комуникативните и емпатичните умения да бъдат научавани изключително само в терапевтични ситуации. За да могат тези умения да бъдат упражнявани и интегрирани в ежедневието, родителите също трябва да се научат самите те да илюстрират всичко това и да окуражават децата си.

И последно, но не по значение, цялостното развиване на умението да действаш също трябва да бъде укрепвано при деца с кохлеарни импланти:Забавено развитие на някои организационни умения често се наблюдава при деца с увреден слух", обяснява Тимерман. В тази връзка, казва той, организацията и гъвкавостта са особено важни за хората с увреден слух: "При слушане и подготовка на ситуации на слушане - наемане на преводачи, отчитане на собствената умора и т.н."

Упражняването на включването изисква съзнателна информация

Въпреки че като цяло разбирането на реч се подобрява с кохлеарен имплант: Потребителите на кохлеарни импланти, като всички хора с увреден слух, се нуждаят от повече концентрация и усилия, за да оценяват правилно конкретните ежедневни ситуации. Част от контекстуалната информация ще остане грешна или ще се загуби независимо от концентрацията. Това води до бърза умора и проблеми в комуникацията и социалното взаимодействие, а следователно и до повишаване на риска от психологически проблеми.

В този контекст приобщаване означава също, че в ежедневието на хората с увреден слух съответните слухови придружители съзнателно и експлицитно предоставят цялата възможна допълнителна информация. "Понякога става дума за самата ситуация. Например, има силен фонов шум и затова чуването е изтощително за всички. Или по интонацията на гласа можеш да чуеш, че говорещият е раздразнен," обяснява Тимерман.

Ако не е възможно в ситуацията, Тимерман съветва да се поиска обяснение след това: "Например, говорих с лекаря изключително вежливо, защото така се прави. Не мога да говоря с него така, както говоря с приятел. Или: Човекът реагира така, защото в този момент някой друг му шепнеше нещо за трети човек." Това дава на хората с увреден слух важна информация, която те самите не могат да възприемат, и им помага да оценят ситуацията. Помага на децата да развият своето социално поведение.

[1] Peter Vermeulen, Autism and The Predictive Brain - Absolute Thinking in a Relative World, Routledge, 26. Oct 2022, London, doi:10.4324/9781003340447, ISBN: 9781003340447