Паметникът на Мария Терезия между Природоисторическия музей и Музея за история на изкуството е добра отправна точка за туровете във Виена, включително за разходката из медицинската история на националната столица. Хората се впечатляват от огромната статуя на тази австрийска императрица, която никога не е била такава, защото независимо от всички усилия на баща й, нейният съпруг Франц Щефан Лотарингски официално става император на Свещената римска империя на германската нация, и лесно пропускат Природонаучния музей. Той се ръководи от Жерар Фрайхер фон Свитен.

Лекарят ван Свитен е извикан, когато Ан Лотарингска, регент на Австрийска Холандия и сестра на Мария Терезия получава треска при раждане. Въпреки че не успява да помогне, неговите методи впечатляват австрийския монарх, започват да си разменят писма и тя го довежда във Виена като нейн личен лекар.

Първото виенско медицинско училище

Във Виена ван Свитен започва да реформира медицината под надслов: "Ние трябва да отидем до леглото на пациентите и да говорим с тях!" В тази връзка той въвежда снемането на анамнезата и визитациите в най-широк смисъл. Преди това обичайният подход бил нещо като дистанционна диагноза, която в момента не се приема по основателна причина.

Ван Свитен осъзнал, че за да се постави точна диагноза, е важно да се отчетат условията на живот и събитията непосредствено преди разболяването. Лекарят обаче искал медицинското лечение да се базира на научно познание и създал лаборатория за медицински изследвания в Академията на науките. Тази реформа в медицината се нарича Първо виенско медицинско училище (на немски: Erste или Ältere Wiener Medizinische Schule).

Медицинска грижа във Виена

Срещу паметника на Мария Терезия можем да влезем в двореца Хофбург през Портата на героите, резиденцията на австрийския регент по онова време. Освен императорското семейство, тук са живели придворните дами и много слуги със семействата си: общо около 10 000 души. Всички те можели да ползват спешна медицинска помощ 24 часа на ден и имали свободен достъп до аптека.

Обществената болница (на немски: das Bürgerspital) пред Кертнертор се грижела за онези граждани, които не можели да се грижат сами за себе си. Освен за болни, бременни и родилки, болницата се грижела и за възрастни хора или такива с постоянни увреждания, както и за сираци и дори поклонници, като медицинската помощ ставала все по-важна с времето. Обществената болница трябвало да се финансира сама, от дарения, от икономически активи, които или били нейна собственост или се управлявали от нея: две бани, единствената виенска пивоварна и много други. Болницата генерирала най-много приходи от продажбата и сервирането на вино. Тя била важен икономически фактор във Виена и околностите.

Във вътрешния двор на Хофбург се намира паметникът на Франц II, Император на Свещената Римска империя, който става император Франц Първи на Австрия през 1804. Той взема за втора жена Мария Терезия от Неапол, Сицилия, която е негова първа братовчедка по две линии: от страна на баща му и от страна на нейната майка.
Франц I/II се е женил общо четири пъти, но губи първите си две жени при раждане, а другите две никога не са забременявали. Бременността и раждането били здравен риск за хабсбургската жена; сред "обикновените хора" женската смъртност при раждане била още по-висока.

Второто Виенско медицинско училище

Игнац Филип Земелвайс, роден в Унгария лекар, отдавал честата поява на родилна треска на лошата хигиена на лекарите и болничния персонал, най-вече в обществените болници. Той изследвал тезата си между 1847 г. и 1848 г. чрез проучване, което днес се счита за първото в Австрия приложение на медицината въз основа на емпирични доказателства. Бил едновременно студент и първият обществен представител на По-младото или Второто Виенско медицинско училище (на немски: Zweite Wiener Medizinische Schule илиJüngere Wiener), в което се преподавал научният подход.
Земелвайс изисквал стриктно спазване на хигиенните разпоредби от своите студенти в Общата болница на Виена. Успял да намали смъртността при жените при раждане от 15%, а в някои болници дори и до 30%, на 1.27%. Неговите тези и изисквания обаче го направили непопулярен сред много от колегите му.

По-късно живее и работи в Будапеща и умира при неизяснени обстоятелства в Неврологичната болница Дьоблинг, позната и като Национална психиатрия.

Зигмунд Фройд, психоанализа и УНГ

Напускаме Хофбург в посока Националната библиотека, където също се пазят медицински документи от онова време. Тук е Йозефинум. Основана от император Йозеф II като медицинска и хирургическа академия за обучение на военни лекари, днес в сградите до Алзергрунд, в девети квартал на Виена, се помещава колекцията по медицинска история.
В съседство е живял и работил и неврофизиологът д-р Зигмунд Фройд. Сега сградата на Берггасе 19 е отворена за публиката като музей. Фройд е считан не само за бащата на психоанализата, той е експериментирал също и с кокаин, който е бил непознат по онова време. Препоръчвал го като блокоуспокояващо и за заместващо лечение при пристрастяване към морфин. По-късно Фройд установил, че и кокаинът може да доведе до пристрастяване.

Вдъхновен от Фройд, офталмологът Карл Колер от Виенската очна клиника в AKH, най-старата очна клиника в света, използвал обезболяващия ефект на кокаина за анестезия. Колер се счита за основателя на модерната локална анестезия, която днес използва в УНГ хирургията.

Обща болница на Виена - вековен медицински опит

Домът на инвалидите, построен по времето на император Леополд I в зоната на старата болница AKH, използван сега за университет и кетъринг, през 1786 г. е превърнат от император Йозеф II в първата Обща болница. Кулата на глупаците, сега патолого-анатомична колекция, е била първата специализирана сграда за психично болни. Общата болница на Виена е била центърът на Виенското медицинско училище, по-специално през 19 век. Освен Игнац Земелвайс, тук носителят на Нобелова награда Карл Ландщайнер е работил по откриването на кръвните групи, както и носителят на Нобелова награда Роберт Барани, УНГ специалист и невроотолог, който е изследвал чувството за равновесие.

През 1984 г. Ернст Волнер и Аксел Ласкович извършват в АКН първата сърдечна трансплантация във Виена. На 16 декември 1977 г. отологът Курт Буриан имплантира в Общата болница Виена първия многоканален кохлеарен имплант, разработен преди това от Ингеборг и Ервин Хохмайер в Технологичния университет Виена. Това води по-късно до основаването на производителя на слухови импланти MED-EL. Подобно на хигиенните изисквания на Земелвайс, изкуствената замяна на слуховия орган, единствения сензорен орган, който до днес може да бъде възстановен изкуствено, води до ожесточени спорове; междувременно обаче той се е утвърдил като неизменна придобивка за засегнатите и е превърнат в рутина. През 1994 г. приключва преместването на клниката в Новата обща болница (на немски: Neues Allgemeines Krankenhaus; AKH), където се намират понастоящем най-добрите дейности във виенската медицина.