Екипът, ръководен от базирания в Лондон специалист по гериатрична психиатрия проф. Джил Ливингстън, MBchB, MD, FRCPsych, публикува втората актуализация на своето изследване "Превенция, интервенция и грижи при деменция: доклад на постоянната комисия на Lancet за 2024 г." в научното списание The Lancet. [1] Още през 2017 г. [2] и отново през 2020 г. [3], тази група определи загубата на слуха като най-големия модифицируем рисков фактор за деменция в по-късен етап от живота.

В това т.нар. метапроучване изследователите сравняват данни от всички проучвания по темата в световен мащаб и по този начин получават особено значими и надеждни резултати. Към дванадесетте известни досега рискови фактора за деменция, които могат да бъдат променяни, сега бяха добавени още два: зрителни увреждания и повишени нива на холестерол. Подозират се също така недостиг на сън, хранителни дефицити, различни инфекциозни заболявания и възпаления, включително възпаление на зъбите, както и някои психични и психиатрични заболявания и хормонални влияния.

Настоящото проучване обаче потвърждава, че загубата на слуха е особено значим риск от деменция: колкото по-изразено е увреждането на слуха, толкова по-висок е рискът от деменция на по-късен етап. Според настоящите резултати повишените нива на LDL холестерола и загубата на слуха са двата най-големи рискови фактора за деменция, които могат да бъдат избегнати, като всеки от тях представлява по седем процента.

Всеки може да намали индивидуалния си риск от деменция

В чисто математически план почти два пъти по-малко хора биха развили деменция, ако премахнем всички контролируеми рискови фактори. Всъщност някои от факторите си влияят взаимно, както твърди неврологът проф. д-р Петер Берлит, генерален секретар на Германското дружество по неврология. Като пример той посочва влиянието на загубата на слуха или зрението върху общуването, което оказва влияние върху когнитивните способности и социалните взаимодействия. Той споменава само две от възможните последици от нелекуваните увреждания на слуха, които могат да повлияят и на риска от деменция.

Въпреки това всеки човек може да намали риска от деменция, като избягва индивидуалните фактори, доколкото е възможно, или предприема действия, когато е необходимо. По отношение на загубата на слуха: защитавайте слуха колкото е възможно повече, осигурете адекватна слухова грижа и терапия, ако е необходимо, поддържайте социални контакти и се справяйте с психологическия стрес, причинен от загубата на слуха!

Учените препоръчват грижа за слуха за предотвратяване на деменция

Всеки от нас може да намали индивидуалния си риск от деменция, като сведе до минимум свързаните със здравето фактори, например като запази слуха си здрав. ©Adobe Stock

Хипотезата на някои изследователи, че деменцията и загубата на слуха имат общи, сърдечносъдови причини, което означава, че загубата на слуха е само индикатор за повишен риск от деменция, не изглежда потвърдена. Въпреки това рискът от деменция се увеличава, колкото по-дълго продължава загубата на слуха, и авторите на проучването подозират, че "психосоциалните последици от загубата на слуха като самота, депресия и социална изолация биха могли да играят роля". Според учените хората с увреден слух също така се нуждаят от по-големи когнитивни ресурси за слушане и поради това разполагат с по-малко когнитивни ресурси за други впечатления. Това би могло да има допълнителен ефект.

Ако хората с увреден слух използват слухови апарати, те постигат "значително по-нисък риск от влошаване на когнитивните способности и деменция в сравнение с тези, които не използват апарати. [...] Доказателствата за ползите от слуховите апарати по отношение на риска от деменция стават все по-ясни", потвърждават авторите на проучването. Що се отнася до аспектите на здравната политика, те съветват: "Въвеждането на слухови апарати за ефективна превенция на деменцията вероятно би спестило разходи."

[1] Livingston G Huntley J Liu KY et al. Dementia prevention, intervention, and care: 2024 report of the Lancet standing Commission. Lancet. 2024, https://doi.org/10.1016/S0140-6736(24)01296-0

[2] Livingston G Sommerlad A Orgeta V et al. Dementia prevention, intervention, and care. Lancet. 2017; 390: 2673-2734 https://doi.org/10.1016/S0140-6736(17)31363-6.

[3] Livingston G Huntley J Sommerlad A et al. Dementia prevention, intervention, and care: 2020 report of the Lancet Commission. Lancet. 2020; 396: 413-446 https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30367-6

[4] https://science.orf.at/stories/3226155/ am 2. August 2024, 9:58 Uhr