Пред последните години разпределението на ролите на майката и бащата в нашето общество се промени. Въпреки това, силните страни на бащите все още не се използват достатъчно при ранната подкрепа на деца с увреден слух.

Манфред Хинтермайер

Независимо че като цяло включването на бащите в образованието и отглеждането на децата им се увеличи значително, те все още прекарват по-малко време с тях в сравнение с майките. От една страна, днес бащите искат да прекарват повече време със семействата си; от друга, много майки искат да продължат с професионалното си развитие след раждането. Това води до ново разпределение на задачите в семейството.

Независимо от това, повечето от нашата информация по теми като стрес или справяне с увреждане все още идва от разговори с майки. Ако разгледаме практиката на ранната подкрепа, ще видим, че майките най-често търсят такива услуги. Това е учудващо, защото семейно ориентираните процедури са целта днес и фокусът е поставен върху всички членове на семейството и техните потребности.

При всички случаи сега си заслужава "да включим и бащите"!

Какво могат да правят бащите

Има безброй доказателства за важността на бащите за развитието на децата без увреждания и цялостното им значение за семейството.

Например, деца, чиито бащи се включват активно в родителството, показват по-добро езиково и когнитивно развитие в ранна детска възраст. Те имат по-малко поведенчески проблеми в предучилищната и в училището и по-добра връзка с други деца в ранното си детство. Тези деца развиват също и по-добра самодисциплина и просоциални умения; това е способността за контрол на собствените емоции, самонасочено поведение и помагане на другите.

Следователно бащите дават важен принос за отглеждането на децата и притежават други компетенции, които идеално допълват тези на майките.

Ролята на бащата: еквивалентна, но не еднаква

Еквивалентни компетенции в родителството не означават, че майките и бащите правят всичко по еднакъв начин. Например, известно е, че бащите играят по различен начин с децата си в сравнение с майките, защото обикновено предпочитат по-активни, "по-диви" игри. Те лудуват с децата и окуражават състезателни дейности. Бащите са по-склонни да поемат рискове, когато правят неща с децата си: "По-лесно ще се справим на стръмната пързалка." Бащите също така реагират по-спокойно, когато детето им е тъжно и търси утеха.

Това като че ли е полезно за детското развитие. Различните начини, по които действат майките и бащите, предлагат по-разнообразен опит на детето. За малките деца е по-интересно, когато мама и татко не правят едно и също, а действат и реагират различно.

Правилната връзка

Независимо от различния подход, основните характеристики на взаимодействието на бащите и майките с техните деца остават еднакви. Родители, които вършат "работата си" добре, ще отговорят правилно на потребностите на детето. Те отговарят на въпросите на децата, окуражават ги да изследват околния свят и ги подкрепят в образователния процес. Това поведение включва всичко, което знаем от проучванията за ролята на чувствителността (да бъдем чувствителни към сигналите на детето) и отзивчивостта (желанието да отговорим на опитите на детето да комуникира) в една добра среда. За да бъде това възможно, бащите също трябва да използват възможността да участват максимално в родителството. Тук роля играят много фактори, като личния интерес на бащата, качеството на семейната връзка и културните влияния. Важно е родителите да са единни в идеите си за родителството и да имат добра връзка помежду си. Разбира се, трудно е, когато работата на бащата пречи на активното и интензивно участие.

Ранната подкрепа помага и на бащите

Няма много информация за опита, потребностите и участието на бащите на деца с увреждания. Досега на тях не им е обръщано достатъчно внимание - в проучванията и в образователната практика. Разбира се, бащите на деца с увреждания са точно толкова емоционално засегнати, колкото майките. Освен това, те също са не по-малко загрижени дали ще могат да изпълнят потребностите на тяхното дете и дали семейството ще намери достатъчно практическа и емоционална подкрепа. Бащите, подобно на майките, трябва да променят своите житейски планове и цели след диагнозата!

Има тясна връзка между това колко стресово усещат бащите ситуацията с детето с увреден слух и до каква степен се възприемат като самоефективни и компетентни да се справят със своето дете. Колкото бащите се възприемат като по-компетентни, толкова по-малко се чувстват засегнати от увреждането. Това е още една причина, поради която бащите трябва да участват повече в ранната подкрепа на детето си, защото по-голямото участие засилва техните компетенции в ролята им на родител. Това е потвърдено с резултатите от проучване, което проведохме по тази тема през 2018 г. в Heidelberg University of Education. Бащи на деца с увреден слух, които са се чувствали по-добре подкрепени от своята програма за ранна подкрепа, са се оценили като по-компетентни по отношение на предизвикателствата при отглеждането на детето им.

Бащите изразяват притесненията си различно

Обикновено бащите се справят с увреждането на детето си по различен начин от майките. Те са склонни да реагират по-малко емоционално на външния свят, дори и когато изпитват същата степен на притеснение. Често в тяхното копиращо поведение те като че ли действат по-рационално и когнитивно. Бащите също са склонни да се занимават с проблеми и трудности, които се появяват извън семейния кръг в контекста на увреждането. Например, да кандидатстват за помощ при отглеждането и друга правна помощ или да търсят други възможности за лечение.

От друга страна, майките се занимават повече с ежедневни задачи и предизвикателства при отглеждането и грижата за детето с увреждане. И още веднъж, различията в реакциите спрямо детето с увреждане трябва да се разглеждат позитивно. Всичко това превръща индивидуалния принос в едно цяло!

Как бащите да бъдат включени в ранната подкрепа

Въпреки че бащите играят важна роля в процеса на родителство, те все още почти не участват в ранната подкрепа. Има много причини за ниското участие на бащите.

Доставчиците на услуги за ранна подкрепа основно посочват факта, че много бащи трябва да работят в периодите, когато се провежда ранната подкрепа. Въпреки това, организациите като цяло не са склонни и също така нямат възможност да предлагат услуги за ранна подкрепа в по-гъвкави часове. В семействата често цари традиционно разбиране за ролите - бащите изкарват парите, а майките се грижат за семейството. Това разбиране за ролите предполага, че отглеждането на детето все още не се възприема като задача на бащите. Разбира се, има и семейства, в които по ред причини, участието в ранната подкрепа може да бъде по-трудно.

Самите бащи предпочитат дейности, в които могат да участват заедно със своите съпруги или партньори. Други дейности като информационни срещи за мъже или групи за самопомощ за мъже като че ли са по-малко популярни. Бащите основно искат да се научат как да помогнат на детето си да се развие. Те също така подчертават, че биха участвали повече в ранната подкрепа, ако тя понякога се провежда вечер или през уикенда. В допълнение, бащите добавят, че би било по-лесно за тях да участват, ако са специално поканени от доставчиците на услугите и ако специалистите по ранна подкрепа им сигнализират, че приносът им за развитието на детето е ценен.

Източник и повече информация: Hintermair, M. & Sarimski, K. (2018). Erfahrungen von Vätern mit jungen hörgeschädigten Kindern. Hörgeschädigtenpädagogik, 72, 134-149.

5 причини за включване на бащите в ранната подкрепа!

• Бащите играят важна роля в развитието на своите деца и допринасят по специфичен начин за него.
• Бащите на деца с увреждания са точно толкова емоционално засегнати колкото майките. Затова те също се нуждаят от подкрепа, за да се справят със ситуацията.
• Често бащите се справят с увреждането на детето си по различен начин от майките. Тази разлика може да се използва като предимство при образователната подкрепа на семействата. Например, ако бащите са специалисти по слухови технологии, защо този ресурс да не бъде използван? Бащите трябва да бъдат стимулирани да откриват и да използват своите специфични силни страни!
• Бащи, които са активно включени в педагогическа работа, показват по-високо ниво на самоефикасност: те се чувстват по-компетентни да се справят с увреждането на детето си. В резултат на това те са и по-добре подготвени да участват в подкрепата на своето дете.
• Ако бащите участват повече в отглеждането на детето си, ще се намали нивото на стрес на майките. Затова включването на двамата родители може да допринесе за психологическото добруване на семейството.

Семейно ориентираната перспектива при ранната подкрепа се нуждае от промяна, която ще позволи и на бащите да участват. Колкото може повече терапии трябва да се провеждат с цялото семейство!