Кохлеарните импланти могат да подобрят здравето и да удължат живота
Загубата на слух се отразява съществено на начина на живот и е призната като фактор за поява на здравен риск. Тя дори съкращава продължителността на живота на засегнатите. Наскоро обаче учените заключиха от ново проучване, че редовното използване на слухови системи може да помогне на хората да живеят по-дълго.
Ученият Катрин Ким Брюстер от Колумбийския медицински университет специализира гериатрика и деменция. Заедно с колежката си Карли Мейтлин тя публикува статия в научното списание The Lancet, че загубата на слух се свързва с когнитивни ограничения, деменция и лошо физическо здраве. Още през 2017 г. в публикация в The Lancet се твърди, че загубата на слух е най-големият контролируем рисков фактор за деменция на по-късен етап от живота. Съгласно друго дългосрочно изследване в Бостън, САЩ, от 2019 г. обаче редовното използване на слухови апарати намалява този риск. Независимо от това, загубата на слух може да предизвика и физически заболявания като депресия. Под този термин експертите разбират съчетание от постоянно депресивно настроение, подтиснатост, безнадеждност и загуба на мотивация. Това може да бъде придружено и от физическо неразположение. Обикновено депресията се причинява от комбинация от невробиологични и психосоциални фактори: например, загуба на слух и определени свързани фактори като лична загуба, социално оттегляне и изолация, страх за бъдещето и финансови притеснения поради по-трудно намиране на работа и много други. Научните данни предполагат, че загубата на слух дори може да увеличи риска от смърт. Скорошни данни от САЩ обаче носят известно облекчение - последователното използване на слухови системи може успешно да противодейства на този риск.
Около 2,5 милиарда засегнати до 2050!
"Предполага се, че по света 1,6 милиарда души са засегнати от загуба на слух. До 2050 г. броят им се очаква да нарасне до 2,5 милиарда," твърди екип от учени под ръководството на Джанет С. Чои, позовавайки се на вече известни данни от техните публикации. Те подчертават огромната тежест, която носи загубата на слух поради свързаните с нея комуникационни ограничения, и в социалната среда, и на работното място. В допълнение към общо по-лошото качество на живот, те изтъкват и здравословни проблеми като депресия, деменция и повишена смъртност като доказани последици от слуховото увреждане: "Предишни системни прегледи и мета анализи са показали, че загубата на слух се свързва със значително по-висока смъртност като цяло, дори и ако се вземат предвид демографските фактори и допълнителните заболявания." Всеки 30 децибела загуба на слух могат да доведат до още едно удвояване на риска от смърт, което е доказано в редица проучвания. Използването на слухови апарати не само подобрява увреждането, предизвикано от загубата на слух, и качеството на живот като цяло; последните данни показват също, че хората с увреден слух, които редовно използват слухови апарати, са изложени на по-малък риск от смърт от онези, които не са ги използвали никога или само понякога.Анализирани данни от почти 10 000 американци
За своите изследвания учените от Университета на Южна Калифорния са използвали обширни бази данни от широкообхватно проучване, проведено от Министерството на здравеопазването на САЩ между 1999 г. и 2012 г. Почти 10 000 възрастни са взели участие в дългосрочно проучване, наречено "Национално проучване на здравето и храненето", от тях 1 863 със загуба на слух. В други проучвания участниците са били питани единствено дали страдат от загуба на слух. Този път обаче загубата на слух е била определяна с аудиометрични измервания и се е отбелязвало използването на слухови апарати. Разбира се, по-възрастните хора е по-вероятно да страдат и от загуба на слух, и от по-ниска продължителност на живота. Въпреки това, може да звучи леко изненадващо, че статистическо изследване показва по-ниска продължителност на живота при хора със загуба на слух. Но дори и когато този фактор на влияние бъде отчетен, средната до тежка загуба на слух води до по-малка продължителност на живота. Тези данни потвърждават предишни научни публикации на други изследователски групи. Това, което е относително ново, е ясното заключение, че рискът от смърт е бил по-нисък за засегнатите, които редовно са използвали слухови апарати. При хората обаче, които са използвали слуховите са апарати нередовно, се е установил същия риск от смърт като при участниците в проучването без слухови апарати.
Точните взаимодействия все още са неясни, но слухът удължава живота!
В прегледа на новата публикация Брюстър и Мейтлин критикуват факта, че въпреки че данните от това проучване са особено надеждни, връзката между използването на слухов апарат и по-ниската смъртност не е била достатъчно проучена. "Като се има предвид обвързването на загубата на слух и намаляването на когнитивните способности, друго достоверно обяснение е, че слуховият апарат намалява риска от смърт, като намалява риска от деменция", допълват те. "В крайна сметка лекуването на слуховото увреждане може да намали риска от смърт, като облекчи самотата, депресията и неустойчивостта - всички те рискови фактори за лошо здраве."
Те призовават за допълнителни, широкообхватни дългосрочни проучвания и такива с рандомизирани контролни групи, за да се изследва по-детайлно влиянието на използването на слухови апарати върху когнитивните, физическите и психическите способности на старите хора. Те обаче отбелязват и следното: "Като цяло резултатите предполагат, че редовното и последователно използване на слухови апарати може да допринесе за по-нисък риск от смърт", което вероятно може да се приложи и за постоянното използване на слухови импланти. Без значение какви механизми се крият зад това, констатацията със сигурност е важна за засегнатите и техните близки.