Пандемията от Корона вирус постави изисквания пред всички нас: работа, училище, социален живот - седмици наред всичко се осъществяваше от разстояние. Но как всъщност изглежда животът от разстояние за хората със слухово увреждане?

Кармен Кронаветлайтнер

И за млади, и за стари - мъничкият Корона вирус оказва голямо влияние върху живота на всички нас. Официално известен като SARS-CoV-2 или вирус Covid-19, той се отразява не само на нашето ежедневие, но и нашата комуникация. В много области от живота поддържането на дистанция означава, че трябва да разчитаме на очите и ушите. В най-добрия случай видео конференции, телефонни конференции, ако Интернет позволява, и комуникация в "реалния" живот, забулени в маски. Ситуацията изобщо не е идеална за много хора, но най-вече за тези, които имат ограничен слух.

Кант от личен опит

Семейни срещи, уроци по йога и по музика: подобно на работата и училището, всички дейности в свободното време се преместиха в Интернет. Zoom, Skype и всички останали платформи за онлайн срещи, които са много търсени от март насам, се радват на голяма популярност като място за виртуални срещи. И все пак, така възхваляваната технология не винаги прави това, на което се надяваме. И затова във "времената на Корона" дори хора, които никога не са имали слухови затруднения, виждат важността на слуха.
Представете си следния сценарий: планиран е онлайн рожден ден. Най-накрая отново ще видите семейството си, дори и само виртуално. Очакването на празненството по Интернет се увеличава. Партито започва. Но след това се оказва, че рожденикът или рожденичката са надвити от технологията: "Аз съм в стаята! Виждам ви! Но аз не ви виждам.” След няколко напразни опита за активиране на аудио функцията на компютъра или мобилното устройство, рожденикът се предава, разочарован от технологията, и напуска виртуалното парти, като маха беззвучно. Ето така изглежда зарязаното безуспешно парти във времената на Корона.

А сега си представете същата сцена отново. Само че сега рожденикът прави нещо различно: "Аз съм в стаята! Чувам те, но не те виждам.“ След няколко опита за активиране на видео функцията звездата на вечерта свива рамене и казва: "Видеото ми не работи, но няма значение. Така или иначе косата ми е ужасна. Важното е, че можем да се чуваме.” След един час чатене и пеене на честит рожден ден групата се сбогува, а хората са щастливи, че са успели да се чуят отново.

Ето в този момент известната фраза на Кант, че "невъзможността да виждаш те отделя от нещата, а невъзможността да чуваш те отделя от хората" се превръща в изживяна реалност и за нормално чуващите хора.

Ползата от четенето по устни

13-годишната Мелани познава от личен опит сценария с неработещия звук. Тя е в 4 клас на училището по медии и информационни технологии в района на Валдфиртел в Долна Австрия, в което часовете се водят само с лаптопи. От средата на март часовете се провеждат онлайн чрез платформата MS Teams. Когато по време на онлайн урок звукът внезапно изчезне и учителят може само да бъде виждан, Мелани няма проблем с разбирането. Нейните два кохлеарни имплантата са настроени на възраст 10 месеца и тя може да чете отлично по устни. Толкова перфектно, че може да предаде на съучениците си думите на учителя.

“За начало ученето вкъщи е доста трудно. Най-вече заради количеството домашни, които учителите ни даваха", казва Мелани. В онлайн часовете тя използва Bluetooth връзка, която изпраща аудиосигнала от лаптопа директно към нейните аудиопроцесори. “Така разбирам учителите по-добре.” С времето Мелани забелязва, че ученето по MS Teams й става все по-лесно и по-лесно, дори и когато се говори много. “Видеото ми дава изображение на устата; това ми помага при слушането.”

Софи, която е в гимназията на международно училище близо до Виена с преподаване на английски език, също използва техническа и човешка подкрепа. 16-годишното момиче също е имплантирано двустранно с кохлеарни имплантати още от ранно детство. Нейните учители, най-вече нейният ментор, й помагат със съвети и трикове. Софи хвали своя ментор. “Моят ментор написа субтитри за всички учебни видеа по неговия предмет. Показа ми също как мога да покажа субтитрите по време на видео конференции”. Тя продължава: "Обикновено, когато говоря с хора, чета по устните. Но изображението при видеоконференцията често е замазано или забавено, така че това не помага. Така че мама понякога седи до мен по време на видеоконференцията. Ако пропусна нещо, тя или съочениците ми обясняват отново после", казва Софи с благодарност за помощта на семейството, учителите и съучениците.

Подпомагаща технология и добър звук

Автоматичните субтитри и създаването на запис на видеоконференции, както и възможността за записване на онлайн срещи, които да се гледат отново през свободното време, са функции, които премахват бариерите за хора с увреден слух и правят живота им по-лесен, защото ясният акустичен сигнал е далеч от реалността дори и в нашия напреднал свят на виртуалните срещи.

Техничарят Джеф Бол, изобретателят на Vibrant Soundbridge, също смята, че добрите микрофони са изключително важни наред с всички тези асистиращи функции. Той също чува с два имплантата и използва технически помощни средства в работата си, когато личните срещи трябва да отстъпят пред виртуалните. “Доброто качество на звука е по-важно от всякога сега, когато много хора работят вкъщи.”

Маски & Дистанция

Отделно от виртуалния свят, с Ковид-19 в живота на нормално чуващите и на хората с увреден слух се появиха и други пречки: социалната дистанция и защитните маски. Ако социалното дистанциране от поне един метър и защитата на устата и носа са неприятен страничен ефект за добре чуващите, те често представляват значително препятствие за хората с увреден слух. Изображението на устата на говорещия, което често е отправна точка за ползвателите на КИ, изчезва напълно зад маската. Само очите дават индикация за настроението на другия човек. Това е недостатъчна помощ за ползвателя на КИ Джеф. “Моите имплантати ми бяха от голяма помощ през годините. Винаги можех да разбирам касиерите в супермаркета, но с необходимата дистанция и маска просто чувам звука по-тихо, и малко приглушено, не така ясно. И тъй като от 50 години съм свикнал да се приближавам по-близо до човека, с когото говоря, за да го разбирам по-добре, това е проблем за мен, защото не спазвам минималната дистанция”, подсмихва се Джеф. След това продължава сериозно: "Няма да повярвате колко много се отразяват на разбирането един метър и половина." Независимо от всички предизвикателства, Джеф е щастлив със своите слухови имплантати, защото в противен случай комуникацията би била ограничена до жестове, мимики и очи.

Тийнейджърите Мелани и Софи мислят по подобен начин. И те трябва да се концентрират повече, за да разбират хората с маски. В училищния център BIG в центъра на Виена, Федералния институт за обучение на глухи [Federal Institute for Education of the Deaf], където се обучават глухи, слухово увредени и чуващи деца, е намерено компромисно решение. Когато обучението лице в лице се възстанови, учителите и учениците ще използват прозрачни визьори, изработени в BIG, които оставят лицето видимо.

Тези визьори се носят по-често от хирурзи, химици и в професиите, които се занимават с хора със слухови увреждания. И дори и в пекарната на ъгъла, която също обслужва хора със слухови апарати. И те, повече или по-малко редовно, разчитат да виждат устата.

Специалната ситуация в домовете за стари хора

Една от областите, в които Корона вирусът има истински последици, са домовете за стари хора. Забранено е да се посещават, за да се предпази тази високорискова група. Това в голяма степен ограничава обитателите им в контактите им с външния свят, които се осъществяват най-вече по телефона. Много малко от тях успяха да се справят с таблета, смартфона и т.н. и да говорят с роднините си по видео чат.

Но не само напредналата технология представлява проблем за тази възрастова група, но често и напредналата загуба на слуха. А в изолираната среда на домовете за стари хора, където също трябва да се спазва социална дистанция, тази комбинация понякога води до социална изолация. Внезапно дейности като готвене заедно, упражняване на паметта и посещение на панаира вече не са възможни, а възрастните хора са затворени в стаите си. В най-добрия случай развлеченията се ограничават до радиото и телевизията. Персоналът полага усилия да се грижи за обитателите, но често слуховият апарат лежи забравен в чекмеджето.

Г-н Карл, 77-годишен обитател на дом за възрастни хора във Виена и ползвател на КИ от над 10 години, се радва на своя малък "подслушвач". Той може да говори по телефона донякъде и със социална дистанция да си бъбри от врата на врата със своите съседи и персонала благодарение на КИ. Опасността от социална изолация по време на корона забраната за посещения е избегната. В момента, в който посещенията отново са разрешени, г-н Карл се среща с дъщеря си. От въодушевление, че я вижда отново, той си забравя аудиопроцесора в стаята. Бързо става ясно, че разговорът с имплантата ще бъде по-лесен, дори и за умелия четец по устни, и след бързо връщане до стаята г-н Карл може отново изцяло да се посвети на разговора. “С КИ може и да съм бил сам, но не прекалено самотен", обяснява той на дъщеря си. И очаква с нетърпение следващото посещение, когато още от начало ще бъде с аудиопроцесора си, така че да чува по-добре, дори от дистанция.