Хоби музикантът Валтер Видлер и неговата музикална страст през целия му живот. Глухотата не спира австриеца Валтер Видлер да забавлява хората на партита и събития със своите музикални банди.
Билетите за голямата концертна зала във Виена са разпродадени. Музиката затихва. Когато Валтер Видлер сваля лъка от струните на своята цигулка и се покланя на публиката, не само тъмното дърво на цигулката блести, но също и тъмният аудиопроцеср зад ухото на Валтер, който всъщност му позволява да чува своята музика.
Валтер е роден в музикално семейство. Всяко дете свири на поне един инструмент. На десет години започва да свири на цигулка. "Исках го толкова отчаяно, че изтормозих родителите ми, докато накрая ми позволиха да вземам уроци по цигулка”, си спомня Валтер. Той се научава да свири на флейта, когато е по-малък, независимо от полученото като дете слухово увреждане. Страстта му към цигулката обаче се появява, когато слуша майка си да свири. Получава първия си слухов апарат на дванадесет години. Това не го спира да се превърне в отличен ученик в местното музикално училище. Обича да свири солово и в оркестър. Цигулката не е единственият инструмент, на който младият мъж се учи да свири. Добавя виола, саксофон и китара. И започва да пее: "Аз съм баритон-бас." Лицето му засиява, когато говори за музика.
Сбогуване с музиката
Когато си спомня за 2002 г., усмивката на Валтер изчезва. Това е една мъчителна година за него. След няколко епизода на внезапна загуба на слуха, той трябва да приеме, че независимо от двата слухови апарата не му е останал никакъв използваем слух. Разбирането на максимално 30% реч превръща комуникацията в нещо почти невъзможно за жизнерадостния мъж.
Когато групите му свирят, той седи в публиката, но "се чувствах като аутсайдер. Слушах, но не чувах нищо. Чувствах се невероятно тъжен, че вече не мога да свиря музика." Със загубата на слуха Валтер губи и своята независимост в ежедневието. "Когато бях сам вкъщи, не можех да чуя звънеца на вратата или телефона."
Отново на крилете на живота
Валтер живее в тишина две години. След това колега му препоръчва да си постави кохлеарен имплантат. "Защо не?", си казва Валтер. "Нещата могат само да се подобрят." Имплантатът е единственият шанс на Валтер да комуникира и да прави музика отново. Той не само му връща слуха, но и самочувствието. "Когато бях глух, постоянно се страхувах, че може да не разбера нещо. Или изобщо да не чувам хората. Притеснявах се, че може да ме сметнат за арогантен." Неговият нов и по-добър слух се отразява положително на социалния му живот. И на неговата музика.
"След като получих кохлеарния имплантат, ми отне известно време, докато отново постигна едно приемливо ниво на музика", си спомня Валтер. Рехабилитацията в болницата и вкъщи с жена му са първите стъпки обратно към музиката. Настройката на аудиопроцесора му е още една стъпка към успеха: "Не се предадох, докато не останах доволен от качеството на звука."
Цигулката и виолата са много предизвикателни за слуха на всеки музикант. Те нямат прагчета на грифа, които да им помогнат да намерят правилната позиция на пръстите. Единственият начин да проверят основния тон е като го чуят. "Аз го проверявам с моя кохлеарен имплантат. Откакто започнах да използвам моята специална програма за музикална настройка, 99% от всички тонове са верни."
Перфектна комбинация
"Добрият слух е много важен за мен, когато свиря до духови инструменти", обяснява Валтер. Сега той свири в три различни фолк групи. Не използва музикалните партитури, а свири всичко по слух. И превключва на използване на слуха. "Цигулката е настроена на С, кларинетът на В. Трябва да превключа и да чуя дали това, което свиря, звучи правилно." Когато акомпанира с китарата си хор, вокална група или хармоника, трябва да разпознае доминиращата седма и да идентифицира правилните акорди и основни тонове. "Искам да усетя и чуя какво прави частицата музика."
Перфектната комбинация от инструменти е възможна с перфектната комбинация на слухови системи на Валтер. "От лявата страна мога да чуя само ниски тонове, които се усилват от моя слухов апарат. Това е важна звукова информация за музиканта. "Но", добавя той, "без моя кохлеарен имплантат аз ще бъда загубен, не само в музиката."
