Докато университетският професор д-р Флориан Айбенщайнер страда от едностранна глухота вследствие на заушка, един от неговите бивши студенти разработва по-добри възможности за връзка на аудио процесори за КИ. Заедно те се замислят за потенциала за бъдещи подобрения.

Като част от TIMed CENTER в Хагенберг, Австрия, учените провеждат изследвания в различни области на медицинската технология. Такъв е и случаят с проф. Флориан Айбенщайнер, който от 2017 г. води курс по хардуерен и софтуерен дизайн в FH Campus Hagenberg. Той експериментира с т.нар. „умен текстил“, напр. сензори за налягане в обувки, които анализират неправилни позиции на крака.

Звуковата вълна също е налягане или по-точно казано, осцилация на въздушно налягане. Слухът обаче предизвиква интереса на учения едва когато се заразява с вируса през 2019 г. Заушката се характеризира с подуване и затруднено дъвчене. Евентуалните усложнения включват загуба на слух, която в повечето случаи е внезапна, едностранна глухота, която понякога може да остане за постоянно.

Резултат от едностранна глухота

Проф. Айбенщайнер губи изцяло слуха си в лявото ухо в рамките на 3 дни след първите симптоми, независимо от лечението. „Първо си помислих, че така или иначе чувам всичко отдясно.“ Но когато напуска защитената среда в болницата и дома си, той осъзнава своето увреждане, най-вече в аудиторията по време на лекции или в разговори със студентите.

„Например, в ресторанта беше наистина трудно.“ Хората говорят отвсякъде, а от кухнята тракат съдове. С това ниво на шум е трудно да се локализира откъде идва звукът. Разбирах хората отдясно по-добре от събеседника си отляво. Стана наистина изтощително да следя разговора.“

Слух от двете страни благодарение на КИ

1 на 1000 новородени се ражда с едностранно слухово увреждане, а от 3% до 6% от всички деца имат слухово увреждане в училищна възраст. С възрастта са засегнати повече деца. Когато вече не е възможно да се разбира реч с едно ухо, дори и със слухови апарати, говорим за едностранна глухота или single-sided deafness (SSD).

Когато даден човек чува с едно ухо, това се отразява и на качеството му на живот. Социалните събирания и работните срещи стават изтощителни, когато локализирането на звука е затруднено. Понякога шумната среда може да отключи дори тревожност.

„Скоро забелязвах колко се изморявах всеки ден. Ето колко изтощително беше чуването за мен.“ Проф. Айбенщайнер се тревожи с право: „Заради постоянния стрес, докато слушам, имаше риск да развия загуба на слух и от здравата страна или да получа тинитус.“ В Kepler University hospital в Линц той е посъветван да получи кохлеарен имплант. „Реших да опитам, защото можеше да стане само по-добре.“ След три месеца глухота той получава КИ.

Стрийминг с КИ

„Исках да натрупам опит, преди да започна магистратурата, затова кандидатствах за работа в MED-EL,“ казва Маркус Йелич. Той получава бакалавърска степен по хардуерен и софтуерен дизайн в University of Applied Sciences в Хагенберг през 2017 г. Необходимите познания в тази област са му преподадени от проф. Флориан Айбенщайнер. След това има шанса да приложи тези знания директно на практика в MED-EL. „През първите две години основно се занимавах с приключването на AudioStream и след това работих по интегрирането на Bluetooth в SONNET 2.“

Маркус поддържа контакт с бившите си колеги и FH Hagenberg, където е следвал. Един ден получава обаждане от бившия си професор Айбенщайнер, който обмисля кохлеарна имплантация като решение за своята едностранна глухота и има много въпроси за възможностите на имплантите и процесора. „В момента, в който малко по-късно взех отпуск за обучение в MED-EL и започнах магистратурата си, проф. Айбенщайнер вече ходеше на слухова рехабилитация. През втория семестър отново ми преподаваше.“

Слухова рехабилитация с едностранен стрийминг

Флориан Айбенщайнер ясно си спомня деня, в който неговият КИ е активиран за пръв път: „Беше като увеселително влакче от емоции. Такава радост да чуваш отново! И осъзнаването: Мога да чувам, но не разбирам нищо.“ Едностранно глухите кандидати за КИ трябва да бъдат подготвени за по-дълга фаза на адаптация към слуха и да се упражняват редовно, тъй като чуващото ухо от другата страна намалява ефекта от обучението. „Но моят речеви терапевт Сабрина Акерл ми помогна много. Трябва да бъдеш търпелив.“

Проф. Айбенщайнер започва рехабилитацията с прости упражнения, например внимателно слушане на крана на чешмата. Скоро обаче опитва нещо друго: „Интересувам се от технологиите, така че опитах стрийминг веднага след активацията. И след няколко дни разбирах първите откъси от текст.“

За да провеждат специфичен слухов тренинг от едната страна, потребители, които все още чуват добре с другата страна, могат да стриймват звук директно в аудио процесора посредством аудио кабел, FM система или bluetooth. „За мен стриймингът е най-важното за слухов тренинг за тази цел“, обяснява ИТ специалистът. „Така мога да се упражнявам, докато ходя или в колата. Без аудио стрийминг със сигурност нямаше да постигна същото ниво на слушане с разбиране, което имам днес.“

Предизвикателството да слушаш с двете страни, докато стриймваш

„През първите две години в MED-EL прилагах в продукта това, което бях научил от проф. Айбенщайнер. А днес той използва това, което аз съм разработил. И постоянно дава идеи какво може да се подобри.“ Тъй като този потребител на КИ чува нормално от другата страна, би искал да види още подобрения в стрийминга. „За мен интересна би била следната възможност: да чувам със здравото ухо посредством слушалки, а с другото – посредством КИ, с еднакво слухово възприятие от двете страни.“

В резултат на това професорът и студентът редовно обсъждат силните и слабите страни на Bluetooth. „Проблем с ASHA[1] е отклонението ляво-дясно: сигналът пристига по-рано отляво в сравнение с отдясно. Това може да предизвика ехо или латерализационни ефекти,“ обяснява Йелич. „Самият стандарт ASHA не включва стандартизация ляво-дясно. Това означава, че двете слухови протези трябва да осигурят синхронен стрийминг“. В магистърската си теза под ръководството на проф. Айбенщайнер Йелич изследва проблема по-детайлно.

Правилното решение

„За мен това не беше лесна опция. Все пак е хирургична операция на главата.“ Затова обмяната на мнения с други ползватели на КИ е била важна за проф. Айбенщайнер не само при вземане на решението, но и веднага след имплантацията. „Възможността да споделям с други хора ме обогати и ми помогна много. Затова искам да продължа да споделям опита си с другите.“

По време на слуховия тренинг му помага и неговата звукова памет преди глухотата. „Това е като да учиш нови думи: вместо да гледаш в списъка, можеш да видиш вътре и да разбереш дали това, което чуваш, е правилно. Защото аз знаех как трябва да звучат думите. И винаги се опирах на чуващата страна.“

За Флориан Айбенщайнер кохлеарната имплантация е правилното решение. „Въпреки че все още има трудни слухови ситуации и слухът ми все още не е точно като нормалния, КИ е голямо облекчение.“ И добавя с усмивка: „Може би в магистърската си теза Маркус е измислил нещо ново, което мога да използвам в бъдеще.“

[1] ASHA е стандарт за стрийминг от клетъчен телефон към слухово устройство.