Бързо обучение в четене с лесни упражнения

Четеното и писането са основни моменти в началното училище и основата за последващото обучение. Добрата подкрепа на съучениците с увреден слух включва оптимално настроени слухови апарати, упражнения за различаване на звуци и правилна мотивация за четене.

„Днес да четеш и пишеш са минимални изисквания“, казва Урсула Баатц, научен ръководител на Симпозиума по образование Дюрнщайн. Тя предрича, че хора без напреднали умения за четене и писане все по-трудно ще намират своето място на трудовия пазар. Разбира се, последващото образование и обучение се основават на грамотността. А грамотността е важна и в ежедневието, и в свободното време.

Йоана Шеферд е ръководител на рехабилитационния екип на MED-EL. Тя изтъква тясната връзка между слухово разбиране на реч, разбиране при четене и умения за разказване. „Езикът, организирането на информация, вербалната памет и когнитивното разбиране са уменията, от които детето се нуждае при работата с история – независимо дали я слуша, чете, разказва или пише.“

Слуховата памет също може да бъде увредена, независимо от конкретното слухово увреждане. „Но вече забелязвам, че много деца с увреден слух се нуждаят от повече повторения“, обяснява Михаела Велисарис, учител на ученици с увреден слух от Виена. „При децата с нормален слух различаването на звуци се развива още в предучилищна възраст. Когато децата имат проблем с развитието на слуха, е възможно все още да не могат съзнателно да диференцират и съчетават звуци.“

Различни методи на учене

Никол Зупер преподава в начално училище във Виена. „Учителят решава какъв учебен метод ще се прилага в класа за четене. Това зависи и от конкретно използвания буквар.“ Прави се разлика между аналитични и синтетични методи. Например, класическият метод на произнасяне буква по буква е част от синтетичните методи: децата първо научават буквите, които после се използват за сглобяване на първоначалните думи. „Имах дете, което дълго време казваше „м-а-м-а“ вместо „мама“, усмихва се учителката. Затова сега съгласните се произнасят без звуков воал, тоест „м“ не е „мъ“, а по-скоро „ммм.“

Синтетичните учебни подходи включват също фонетични методи, които са насочени предимно към звуците на изричаните думи. Пример за това е методът на изходния звук: буквите се учат чрез използване на дума, която започва със съответния звук, напр. „м“ за мишка.“ Общото между синтетичните методи е тяхното прогресиране, което означава сливане на отделните букви или звуци в последователно четене.

От друга страна, аналитичните методи използват за отправна точка цели думи или кратки изречения. Например, сравняване на думите баба и бебе с цел разпознаване на букви. „Това е метод за деца с по-големи възможности, затова се използва в малко класове“, обяснява г-жа Зупер. „Най-често се използват фонетичните методи, но и комбинация от различни подходи.“

От четене към разбиране

„Децата със слухово увреждане може да имат полза от холистични методи, но повечето деца с кохлеарен имплантат също нямат проблем с фонетично базирания подход. В крайна сметка, съчетаването на фонемите с буквите не може да бъде пропуснато,“ казва г-жа Велисарис от опит. „За звуци, които не могат да бъдат добре диференцирани, от помощ могат да бъдат съответни движения или знаци.“

Независимо от подхода, целта при всички деца е да се развие холистично четене, изхождащо от звученето, и разпознаването на отделните думи. „За съжаление, някои читанки включват доста обширен речник, който понякога надвишава този на децата – най-вече на тези с увреден слух.“ Г-жа Велисарис вижда опасност „децата да започнат да четат механично и да не разбират значението на текста.“

„При един от моите ученици в първи клас в края на октомври забелязах, че въпреки повтарянето той имаше трудности при разпознаване на буквите и причисляването им към съответните звуци“, си спомня г-жа Зупер. Това може да се дължи на проблеми с паметта или с визуалната или акустична диференциация. На второ място това зависи и от способността за чуване. Отдадената учителка препоръчва на родителите на засегнатите деца да потърсят незабавно специалисти за изясняване на проблема.

Добрият слух помага при четене

„Трябва да обръщаме специално внимание, когато преподаваме по-детайлно граматика.“ Г-жа Зупер е забелязала, че не само деца, обучавани на език, който за тях е втори (L2), използват повече граматически неправилни изречения в ежедневието. Нейният опит показва, че „ако учителят говори много правилно, децата бързо възприемат това правилно произношение.“ Разбира се, при условие, че децата могат да чуват и да различават звуци и фонеми.

„За езици с азбука,“ както българския, „възприятието на фонемите в изречената дума също подпомага разбирането на логиката зад писаната дума“ обяснява специалистът по рехабилитация Шефърд. Освен това, онези, които по слухов път различават отделни звуци на думата и ги причисляват към техните символи, могат да пишат думите поне горе-долу правилно. Следователно добрият слух е важен за развитието на правилен писмен език. За ученици с увреден слух това предполага, че добрите слухови апарати с добро качество на звука и индивидуално оптимизирани настройки са важни.

Г-жа Шеферд го сравнява с терапия при по-големи деца и възрастни, при която това работи обратно: „В този случай писменият език подпомага разбирането на реч по слух.“

Книгите помагат при уменията за четене

„Успешното овладяване на писмен език зависи от много фактори“, обяснява Йоана Шеферд, като между другото споменава общото езиково развитие и знание, слуховата и визуалната памет и „фонологичното възприятие“. Това означава способността за съзнателно възприемане и различаване на части от реч, напр. разделянето на думи на отделни срички и звуци и, обратно, сглобяването им в думи. Важността на обработването на звуковата структура на речта е документирано и в проучването на Карин Ландерл, специалист по психология на развитието от Грац. [1]

Йоана Шеферд посочва множество проучвания относно ограмотяване на деца с нормален и увреден слух: [2] „Споделеното четене стимулира важни аспекти на грамотността.“ Това, което се има предвид тук, е не само гледането и четенето по картини и текст, но и обобщаването и обсъждането им. [3]

Посочването с пръст на това, което четем, насочва вниманието на детето към начина, по който ние получаваме информация от писмен текст. И помага също за постепенното разпознаване на начина на писане на често използвани думи.

„В крайна сметка, общоприетата цел на грамотността е четенето на книги“, казва г-жа Шеферд. Писменият език носи и информация за ежедневието: къде да намериш тоалетна, кога идва следващият автобус или какъв филм дават в киното. Психологът е сигурна, че дори и по-малките деца могат да го разберат: „В крайна сметка, всичко около нас е надписано! По същия начин индивидуалните концепции могат да бъдат представени с писмени думи.“ Например, собственото име, логото на близкия супермаркет или често повтаряната дума в книжката с картинки.

Забавление с езика

Кой не е чувал „Петър плет плете през три пъти преплита?” Плетеницата на езика е т.нар. алитерация – група от думи с еднакво начало на думите. Има и много други игри на думи за деца, например приспивни песни. Йоана Шеферд обяснява тяхната терапевтична важност: „Понякога децата с увреден слух пропускат част от думата. Ако все още не могат да чуват добре, те често пропускат началото на информацията. Когато играем с тези думи, като наблягаме на рима или алитерация, това, което чуват, става по-ясно разбираемо за такива деца.“

В допълнение, за овладяването на писмен език е важно изреченията да се възприемат по отношение на техните елементи, думи, съставени от срички и отделни звуци, т.нар. фонеми. Само тогава лингвистичните звуци могат да се представят като букви и да се обединят в думи и изречения. Това възприятие може да се постигне чрез игра.

Следователно, ето как детските песни се превръщат в игра, като се изпускат отделни думи и се заменят със срички с пляскане или хъмкане: „Малкият моряк плава по света…“ става: „A мм-мм Mмм-Mм Mм м-м м Mммм…“ – придружено от съответните движения на ръцете. Прости гатанки в ребус също така окуражават децата да играят с езика, когато представените като рисунка термини образуват цяла дума: казан+лък=Казанлък. При по-големите деца думата може да се разбие на отделни фонеми, отделните звуци в думата.

Четене и писане като едно цяло

„Днес, за голяма част от малките деца да държат молив в ръцете си не идва естествено,“ казва терапевтът Шеферд, като дава пример с моторните умения, които оказват влияние на грамотността. В този контекст грубите и фините моторни умения, както и координацията око-ръка, са важна подготовка към писането. Г-жа Зупер добавя и нещо от своя опит като учител: „В крайна сметка, държиш молива само с три пръста – първо трябва да изградиш тези мускули!“ Тя е убедена, че за всяко дете е важно да бъде мотивирано, например така: „Скоро ще можеш да прочетеш това само!“.

Пеене, игра, рисуване – любимите занимания на много деца могат да бъдат най-добрият начин за забавна подготовка за училище. А специалистите постоянно повтарят и един съвет: „Ако родителите четат на глас, това е добър начин на подготовка.“

5 фактора за фонологично възприятие

• Разпознаване на първите и последните звуци
• Откриване на рима и алитерация: думи с еднакви окончания и начало
• Разделяне и комбиниране на срички
• Разделяне и комбиниране на фонеми – фонетичните части на думата
• Асоциация фонема-буква

[1] Landerl, K. (2003). Kognitive Defizite bei Leseschwäche. Psychologie in Erziehung und Unterricht, 50(4), 369-380.
[2] Например: Aram et., The contribution of early home literacy activities to first grade reading and writing achievements in Arabic, Reading and Writing (2013) 26:1517-1536, DOI: 10.1007/s11145-013-9430-y
[3] Виж също и статията: Четене при деца със слухови импланти ; полезни материали: „All in a Day“, както и поредицата истории на Мурат – и двете от MED-EL