Двама души разказват за своя живот и слух след заразяване с Covid 19: Хартмут Блум и Дончо Дончев се разболяват от Covid 19 по време на първата вълна на пандемията през пролетта на 2020 г., и въпреки различното протичане на болестта, двамата подчертават: не трябва да мислим, че SARS-CoV-2 е безобиден!

Не подценявайте инфекцията от COVID-19!

Когато 60-годишният Хартмут Блум включва телевизора на едно от новите предавания за Корона и чува за увеличаващата се умора от локдауна и дори отричане на вируса, става наистина емоционален. Той е възмутен. “Как е възможно да си толкова егоистичен и да имаш толкова малко солидарност? Постоянно се изумявам колко безотговорни са хората, особено когато фактите те удрят в лицето. Важно е всички да работим заедно. Аз знам колко опасен може да бъде вирусът. И не искам никой да преживява това, което преживях аз!”

Луцимара Блум незабавно разбира, че съпругът й страда от новия корона вирус, когато той се разболява на 10 март 2020 г. “Толкова екстремни симптоми за "нормална" настинка: Хартмут трепереше. Потеше се и едва говореше от слабост. Всичко го болеше. За да предпазим децата, веднага решихме, че отсега нататък ще се храним и спим отделно. Когато на следващия ден нямаше подобрение, извикахме лекар.” Той мислеше, че е грип. Само след няколко дни, през които губи сили, и с дихателни затруднения мъжът е откаран в болница. “Тестът за Корона потвърди, че тревогите ми са били основателни", казва Луцимара Блум.

“Докато Хартмут се бореше за живота си в специално създаденото крило за интензивни грижи при Корона, вкъщи се борехме с новата болест. Единствената връзка бяха ежедневните обаждания до лекарите в болницата. Не можех да направя нищо друго за него - ужасно!”

Войната срещу инфекцията от COVID-19

Пандемията от Корона е обхванала Европа от пролетта на 2020 г. В много страни лекарите бяха и са призвани да лекуват COVID пациенти. В средата на март инфекционистите във Военномедицинска академия София, една от четирите специализирани болници за лечение на COVID пациенти в българската столица, също са доведени до края на силите си. Д-р Дончо Дончев, аудиолог и КИ специалист във ВМА, е един от първите доброволци за подпомагане на екипа.

Д-р Дончев има голям опит в необичайни работни ситуации, като се започне от работата му като военен лекар в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния и Македония, както и в централата на НАТО в Неапол, Италия. “Война на наша собствена земя", това е оценката на ситуацията на подполковника, но като трениран пехотинец и водолаз той се чувства здрав и устойчив: "Не се страхувах, че ще се заразя. Работехме в защитно облекло и си мислех, че съм здрав и силен, какво може да ми направи вирусът?”

През това време не вижда жена си и дъщерите си, на 12 и на 25 г.: наема си апартамент, за да не застрашава семейството си. Прекарва повечето време в клиниката: в триажния център за COVID пациенти и в изолационното крило, на "фронта между живота и смъртта", както се изразява. Скоро работещите в клиниката по инфекциозни болести бяха много изтощени, казва Дончев, а изтощението лесно води до грешки, така че медицинският персонал започва да се заразява. След една от 24-часовите смени д-р Дончев също забелязва първите симптоми у себе си, а рутинният COVID тест е позитивен.

Какво остава, когато инфекцията с COVID 19 приключи…

“Бях много ядосан, че трябва да изоставя колегите в клиниката в беда", си спомня Дончо Дончев какви са били първите му емоции след диагностицирането с COVID 19. Независимо че няма предишни здравословни проблеми, болестта не протича толкова леко, колкото се е надявал. Нуждае се от кислород и отслабва с 10 кг. Всичко приключва на 26 май. Той пише във Facebook, “Свършен съм - като COVID лекар и човек, заразен и болен от COVID”.

След лятото д-р Дончев отново се чувства здрав - или поне почти... "Когато изкачвам стълби, забелязвам, че оставам без въздух и след няколко стъпала пъхтя, все едно съм бягал маратон.” За запаления планинар това е неприятен проблем, който се опитва да пребори с упорство и целенасочени тренировки.

За Хартмут Блум болестта протича много по-драматично. Последното, което 60-годишният инженер във VW от Гифхорн, Германия помни, е 16 март 2020. Със задух и висока температура той оставя жена си, двете си деца и дома си и тръгва с линейката към болницата. След това паметта му избледнява. Следват индуцирана кома, преместване в Университетската клиника в Хановер, изкуствена вентилация и връщане в местната болница и известно време в делириум.

Най-вече в началото на пандемията почти всеки втори пациент с COVID 19, подложен на вентилация, в крайна сметка умира от вируса. За щастие Хартмут Блум не умира. “Когато се съвзех, беше изключително шумно. В резултат на делириума се чувствах като в хеликтоптер. Шумът ми пречеше да чувам какво казваха лекарите", обяснява той и добавя, че изгубил 12 килограма за 14 дни. „Казах на лекарите за шума и че вече не чувам нищо отдясно.”

Инфекцията от COVID-19 и другите вирусни заболявания могат да засегнат слуха!

Хартмут Блум не е единственият пациент с COVID-19, който се оплаква от тинитус и внезапно намаляване на слуха. В няколко болници са направени такива наблюдения. Университетската болница в Манчестър, Великобритания, публикува проучване за това през лятото. “Знаем, че вируси като шарката, заушката и менингита могат да предизвикат загуба на слуха, а корона вирусите да засегнат нерва. Теоретично е възможно COVID-19 да причинява проблеми на слуховата система, включително в средното ухо и в кохлеята", обяснява Кевин Мънро, професор по аудиология там.

“Можем да кажем, че има такава причинно-следствена връзка - че самият вирус може да отключи увреждането", потвърждава проф. д-р Томас Ленарц, директор на УНГ клиниката към Медицинския университет Хановер пред списание Bild. Той също насочва към публикации в тази връзка. “Виждаме, че според докладите около 25-30% [of COVID-19 patients] страдат от загуба на слуха. Повечето не са глухи, но има намаление на слуха.”

Внезапна загуба на слуха до тежко слухово увреждане са наблюдавани и при няколко COVID пациенти в Австрия, въпреки че впоследствие са се възстановили. За съжаление, случаят с Хартмут Блум в Германия не е такъв. Болницата се свързва с Медицинския университет в Хановер. УНГ специалистът Ленарц преглежда пациента. Той се опасява, че възпалението ще доведе и до фиброза и осцификация в кохлеята, които биха попречили на последваща интервенция. Времето ги притиска.

Бързо решение за слуха след инфекция с COVID-19

Пациентът е преместен в Хановер на Велики понеделник 2020. “По пътя екипът в линейката изпълни най-голямото ми желание. Те спряха на голям паркинг и отвориха голямата задна врата. Там стояха жена ми и децата ми. Беше много вълнуващо да ги видя отново след 29 дни при стриктно спазване на правилата за дистанция.”

Кохлеарната имплантация е извършена три дни по-късно под локална упойка заради индуцираната кома. Така че Блум преживява реално, когато процедурата стига климакса - въвеждането на мултиканалния електрод на имплантата във вътрешното ухо с форма на охлюв. “Първият тестов сигнал по време на операцията, хармонично тризвучие, ми показа, че системата работи", разказва запознатият с техниката инженер. “След това достъпът беше затворен и се направи проверка на мястото на приемателната намотка. Върнах се в отделението след по-малко от час.”

Чудото да живееш и чуваш след COVID-19

На 23 април, 39 дни след спешната корона интервенция, Хартмут Блум се прибира у дома. “Беше малко нереално, след цялото това време и тези преживявания. Срещата със смъртта ме потресе дълбоко. Имах нужда от време да загърбя кошмара. Малко по малко се върнах към нормалността и направих първите си стъпки в работата. И свикнах с новия си слух с КИ.”

Сега той се радва на всяка глътка нормалност: "Чудо е, че съм жив - и чудо, че мога да чувам.” Въпреки че се изморява лесно и има проблеми с концентрацията, през юли се връща на работа на 60%. Работата от вкъщи и по Skype е изморителна, но е някакъв вид нормалност. “Напълно възможно е да имам КИ и на лявото ухо. Всичко с времето си. Сега се радваме на живота си.”

В България КИ специалистът Дончо Дончев се връща на работа след възстановяването си: в УНГ отделението и при своите КИ пациенти, върши научна работа и сега е отново и в COVID отделението. Той редовно дарява плазма: антигени срещу болестта, които се използват за спешно необходимо лечение на COVID 19, се извличат от кръвната плазма на излекувани пациенти. В множество интервюта се опитва да насърчи излекуваните пациенти да даряват плазма и да предупреждават здравите хора да се пазят. За своята ангажираност във "войната срещу невидимия враг", както я нарича, известният медик е удостоен с отличието Лекар на годината 2020 в България. След като ваксините срещу COVID-19 вече са достъпни, той добавя: "Да спасим човечеството от епидемията на 2020 г.! Съветвам всеки да бъде отговорен и да се ваксинира, за да предпази себе си, своето семейство и своите съграждани.”