Gehört.Gelesen разговаря с проф. д-р Волфганг Гщьотнер, Ръководител на Университетската клиника по УНГ болести към Медицински университет Виена, за взаимодействието между музиката и слуха и защо музиката трябва да се използва по-критично.

Проф. д-р Волфганг Гщьотнер е специалист по хирургия на глава и гърло и отговаря за хирургическата част от поставянето на кохлеарните имплантати. КИ са създадени, за да позволят на глухите хора да чуват и следователно най-вече за аудио-вербална комуникация. Клиничните специалисти обаче разбират, че много потребители на КИ копнеят да слушат музика: "Музиката е важна за психическото равновесие. Това е деликатен аспект от чуването.”

“Без музика животът ще бъде малко по-еднообразен и скучен.” Проф. Гщьотнер е завършил музикално училище и самият той свири на пиано и саксофон. “Понякога думите могат да бъдат манипулативни. Философски погледнато, е трудно да се каже нещо, което е изцяло истина. Музиката, от друга страна, винаги е частица истина. Тя е точно това, което е. Няма неясни мотиви.” За разлика от слушането с фокусиране върху речевата комуникация, при слушане на музика се установява директна връзка с емоционалното състояние.

За проф. Гщьотнер целта на музиката е най-вече да достигне до другите, да създаде емоции и да развлича слушателя. Според него необходимата за това практика е ментален фитнес тренинг: "Ако гледаш половин час телевизия на ден, обикновено това е изгубено време, нещо пропиляно. От друга страна, редовното свирене на инструмент е постоянно развитие.” Той смята, че не е необходимо това да бъде активно свирене; слушането на музика концентрирано също е от полза.

Свирене срещу занимание с твърде много неща

В нашето общество музиката не е само културен фактор, който се консумира съзнателно. Фоновата музика ни съпътства почти навсякъде в нашето ежедневие, от супермаркета, кафенето или партито до добре звучащите имитации на необичайни шумове в обществените тоалетни. Терминът акустична мъгла беше наложен в този контекст миналата пролет по време на официална реч на деня на отворените врати Hören Bewegt.

“През деня нашият мозък има да се справя с много неща. Затова ние не винаги можем да се концентрираме върху слушането на музика”, обяснява проф. Гщьотнер. Постоянното излагане води дотам, че ние вече не забелязваме музиката наистина. Проф. Гщьотнер е убеден, че изискването за изпълнение на много задачи едновременно не съответства на човешката природа.

Постоянната фонова музика тренира мозъка да изключва, а мултитаскингът отслабва способността за концентрация: "Лесно се разсейвате, четете нещо и едновременно водите разговор - но не сте изцяло фокусирани върху нищо. Малко хора все още могат да се концентрират и захванат за нещо, дори и по време на разговор. Това е най-разпространената болест на нашето време.” Проф. Гщьотнер свири музика за удоволствие, която е ограничена по време, но концентрирана: "Тренирането на концентрация и внимание подобрява личното благополучие.“

Уврежда ли музиката слуха?

Главният лекар описва ухото на човек с нормален слух като много чувствителен сензорен орган. “Ние можем да чуем дори движението на нашите клетки в тялото. Кратки шумови пикове могат да заздравят нашите слухови органи. Но колкото по-висок и дълъг е звуковият ефект, толкова по-опасен е той за нашите сетивни клетки.” За ухото няма значение дали звукът е от строителен обект, шумът от метална лента или от симфоничен оркестър. "Стресът зависи само от интензитета и продължителността. Продължителни звукови нива от 85 децибела над осем часа на ден със сигурност не са добри."

Музиката рядко се възприема като шум, поне не ако отговаря на нашия собствен вкус. По-високите звуци обикновено се толелират или дори са приятни, ако идват от любимата ни група. Това обаче не намалява товара върху слуховите органи.

Професионалният риск от загуба на слуха

"Излагането на шум на активните музиканти често се подценява", казва проф. Гщьотнер във връзка с постоянните и дълги репетиции на оркестри и шума от духовите инструменти. Нездравословните височини нарастват дори още повече в хоровете. “Известно е, че много певци от големи хорове имат шумово увреждане.” Независимо че хоби музикантите репетират по-малко, УНГ специалистът призовава за предпазливост: "Шумовото ниво бързо може да достигне 90 децибела, ако в малка стая свирят четири инструмента."

Независимо дали сте работник във фабрика или на строеж, пилот, ловец или музикант, "ако пределните стойности на шумово излагане се надвишават постоянно, може да има риск от предизвикана от шум постоянна загуба на слуха." Предизвиканата от шум загуба на слуха започва с намален слух от точно четири килохерца, което обикновено затруднява възприемането на някои съгласни. При почти непроменено слухово възприятие, спада разбирането на реч в шумна среда - засегнатите трябва по-често да молят да им бъде повторено в шумна среда.

Загубата се увеличава и разширява с нарастване на увреждането, често прогресиращо с десетилетия. "Често предизвиканата от шум загуба на слух вече е доста напреднала, преди да бъде забелязана", споделя проф. Гщьотнер от опита със своите пациенти. Той често лекува музиканти с увреден слух. "Това е истински проблем за тези пациенти, защото те са силно зависими от слуха си в професията."

Когато музиката се превърне в стрес

Въпреки че почти не се вижда от публиката, във видео записи на концерти може да видите, че музикантите носят тапи за уши. “Днес добре информираните музиканти са по-добре защитени", обяснява хоби музикантът Гщьотнер. Сега има шлемофони, които заглушават специфични честотни обхвати. Ако музикантът иска да чуе прецизно нотите, изпълнявани от духовите или струнните инструменти, шлемофоните могат да бъдат пречка и да намалят качеството. Тогава компромисите и графиците са особено важни.

"Веднъж лекувах многообещаващ млад певец от остра загуба на слуха, за когото това, разбира се, беше катастрофа." Остра загуба на слух означава внезапна, обикновено едностранна загуба на слух. Предполага се, че причината е циркулационно смущение във вътрешното ухо, а стресът е типичен отключващ фактор. "Необходимостта да осигуряват топ качество всеки ден е огромен стрес за професионалните музиканти. И ако на всичко отгоре има и слухово увреждане, това е голямо бреме." Порочен кръг. Затова е още по-важно да защитаваме слуха, колкото може по-добре. Ако има увреждане на слуха, е необходима бърза и ефективна помощ.

Сред ползвателите на кохлеарни имплантати има музиканти, а някои ползватели са оглушали вследствие на многократни остри загуби на слух. При ползвателите на КИ е възможно да се получи постоянно шумово увреждане или стресови феномени, но при нужда чувствителността може да се настрои лесно чрез дистанционен контрол. КИ ползватели без остатъчен слух няма нужда да се притесняват от допълнително влошаване на слуха дори и по време на дълги, шумни репетиции. (Бележка на редактора.)

Чуването може да се тренира до зряла възраст!

"Известно е, че ако не комуникирате, това може да отключи депресия или деменция." По отношение на музиката проф. Волфганг Гщьотнер е убеден, че има подобна връзка. "Ако искате да свирите музика, трябва да инвестирате много в упражнения, което е страхотна възможност да работите за Вашето собствено психическо здраве." ” Хората, които концентрирано слушат музика, също могат да се възползват и да подобрят своите слухови и когнитивни умения. "Няколко часа на ден, ако имате време."

Два аспекта на музиката могат да имат негативно въздействие от гледна точка на експерта: силен звук и постоянна фонова музика. Затова проф. Гщьотнер препоръчва:

  • Слушайте внимателно и постоянно слушайте записи. Ако Вие самите свирите на инструмент, можете да се записвате и слушате.
  • Но внимавайте със силата на звука! Защитата от силен звук е важна дори и за активните музиканти: слушалки или шлемофони, когато се упражнявате вкъщи, и ако е възможно, по време на публични репетиции и изпълнения; ограничаване на необходимите репетиции без защита за ушите.

"Точно както механичното изучаване на инструмент, слухът лесно се конфигурира в мозъка. Когато гъвкавостта е постигната, тя остава непокътната до старостта."