Защо? Кога? Къде? Как?

Галя Георгиева-Дървеничарска, слухово-речеви рехабилитатор, учител по фонетична ритмика, СУУУС „ Проф. д-р Дечо Денев“

Защо да се развиват слуховите възприятия?

Този въпрос може да се стори излишен на някой, но при децата с увреден слух това е съществен етап от качествената рехабилитационната дейност.

Развитието на слуховите възприятия всъщност е дълъг и труден процес. Ангажимент към това имат различни звена по веригата на рехабилитация. Семейството също има ключов фактор за това.

Поставянето на КИС или ЛСА е важна крачка в живота на всяко слухоувредено дете и на неговото семейство, затова влагането на толкова усилия от различни страни предполага поемането на сериозни ангажименти.

Важно е да се уточни, че само поставянето на техническо устройство не развива слуха от само себе си.
Защо е нужно да развиваме всъщност слуха?

  • защото носи много информация не само на детето, но и на работещия слухово-речеви рехабилитатор с него;
  • защото изграждането на добри слухови представи е важно условие за формирането на устна реч;
  • защото на базата на развитите слухови възприятия се формира слухов самоконтрол, необходим за осъществяване на правилния говор, а в последствие и за по-адекватни социални взаимодействия.

Развитието на слуховите възприятия благоприятства улавянето на информация от различни източници и с различна степен на натовареност. Някои основни моменти, изискващи развитие на слуховата перцепция са:

  • интонационната украска на речевия сигнал;
  • бързината на сигнала;
  • наличието на паузи в звуковите сигнали;
  • отдалеченост на звука;
  • дължината на сигнала;
  • силата на сигнала;
  • темп на сигнала;
  • посоката на звука;
  • принадлежност на речевия сигнал - тембър-мъжки, женски, детски глас;
  • брой звукови единици;
  • слухов самоконтрол;
  • подражание при постановката на звуковете.

Ангажираността на семейството е един от най-важните фактори за развитието на слуховото ъзприятие.

Кога трябва да развиваме слуховите възприятия?

Отговорът е - още след откриване на слуховата увреда. Тя може да бъде установена в бебешкия период или яслената възраст, но може и на по-късен етап в предучилищна възраст. Затова в тези строго индивидуални периоди за всяко дете е необходимо да се започне веднага със слухова стимулация и да продължи до оптимално разширяване на слуховото поле /възприемане на фонетичните характеристики на речта/, което за едни би било началната училищна възраст, а за други и малко по-дълъг период.

Като тук предварителната информация за индивидуалните особености на детето е много важна. От съществено значение за развитието на слуховите възприятия са факторите: ангажираност на семейството, редовно носене на КИС/ЛСА, редовни настройки. Факторите личностна мотивация, правилен подбор на учебно заведение, добра застъпеност в часовете по слухово-речева рехабилитация и специалните предмети, и подходящи упражнения за възрастта са взаимосвързани и трябва да са неразделна част от обучението на детето с увреден слух.

Къде да се изграждат и развиват слуховите възприятия?

Звената, които имат може би най - пряка връзка с развитието на слуха са първо – клиничният екип, защото той е първата връзка от веригата след поставяне на КИС/ЛСА. Веднага тази дейност трябва задължително да бъде продължена в кабинета на индивидуалния слухово-речеви рехабилитатор. Тук ще отбележа мястото и на два специални предмета, които са много важни за развитието на слуховите възприятия - музикалните стимулации и фонетичната ритмика. И ще подчертая звеното – у дома, в което трябва да се задържи провокираният вече интерес към слушането, за да се спои връзката, чието постигане е основна цел на рехабилитационния процес. Взаимоотношенията в семейството и ангажираността на родителите е ключова за постигането, задържането и развитието на добри резултати, за да „гоним“ в бъдеще нормална социализация.

От практически опит до тук, мога да споделя, че деца, при които това звено не е достатъчно активно, развиват слуховите си възприятия, а в последствие и речта си на доста по-ниско ниво. Също така горепосочената връзка е по-силна за децата с КИС и по-слаба за слухопротезираните с ЛСА.

Как всъщност трябва да се развиват слуховите възприятия?

Тъй като това се случва най-често в най-ранна детска възраст трябва да става с игрови прийоми, с много емоция и търпение, с разнообразни и динамично сменящи се игри. Рехабилитаторът трябва целенасочено и системно да планува и изпълнява упражненията в часовете и не на последно място да преотстъпва своята роля на учител на детето, да вкарва провокативност за поддържане на интереса, за да постигне набелязаните си цели без то да е отегчено.

Първа и основна задача е да се изгради и автоматизира условния рефлекс за слушане, при който предварително се уточняват условията за реакция. Те могат да са свързани с оцветяване на елементи от картина, движение с ръка, залепване на стикер, преместване на предмет, заграждане и др. Слуховите умения могат да бъдат развивани и чрез основни похвати като:

  • подаване на стимула на различни интервали от време;
  • подаване на стимули с различна честот на характеристика;
  • подаване на стимули от различно разстояние;
  • подаване на сигнали с умерено темпо и сила на гласа;
  • паралелна словесна реакция – имитиране на чутия звуков сигнал;
  • подаване на речеви стимули на шумов фон – напр. музика;
  • откриване на ключови думи или изрази в песни и текстове /римушки/ подходящи за възрастта;

Ще си позволя да посоча и основните начини, чрез които се подпомага развитието на слуха през призмата на фонетичната ритмика. Като ще отбележа, и това, че тя работи в полза на прозодичната страна на речта:

  • изграждане на елементарни навици към диференциране на различни музикални инструменти;
  • възприемане и имитиране на прост ритъм чрез двигателна реакция - почукване, потропване, пляскане, тактуване, говор;
  • възприемане на различни звукови сигнали – на животни, превозни средства и диференцирането им;
  • звукови картини – в гората - поток, птици, насекоми, животни, на улицата - клаксони, моторни двигатели, звънц на велосипед, в училище звънец, глъчка, говор;
  • възприемане на различни звукови сигнали – природни явления звуци в къщата, човешки гласове;
  • различаване и имитиране на силата на подаваните сигнали;
  • различаване на темпото на подаване на сигналите - неречеви и речеви /бавно, бързо, умерено/;
  • ритмични структури от неречеви тип и речеви имитиране на говорен ритъм / „ папагалски език“ като се спазва например такта 2/4 /;
  • отчитане на паузите в музикални произведения, в ритмови речеви модели;
  • различаване на интонацията на различните видове зречения;
  • имитиране на ритмични структури за овладяване на словесното ударение;
  • откриване на акценти в музикални произведения, a после и в речта – фразеологично ударение.

И като цяло стимулира и развива не само слуховото внимание и памет, но и двигателните умения, които са пряко свързани с възпроизвеждането на реч. Те – движението и речта влизат в зависимости, които са основата на фонетичната ритмика. Хибридността, която се получава на практика създава оптимални условия за правилно възприемане и респективно възпроизвеждане на говора в условията на максимална слухова активност.

Развивайки слуховите възприятия системно, многопосочно, но и дозирано според индивидуалните възможности на детето може да бъде обезпечен ресурса за овладяване на устната реч в зоната на социалния комфорт и да се покрие най-необходимия периметър на възприятия за речевите и неречеви сигнали, като се използва и самоконтрол за правилно възпроизвеждане на подадените речеви модели. Това от своя страна са ясни маркери за слухово-речевия рехабилитатор за развитието на слуховото внимание и памет на детето с нарушен слух.

Литература:

[1] Балканска, Н., Кохлеарната имплантация в детска възраст – приложение, рехабилитация, обучение. С., 2009

[2] Балканска, Н., Трошева-Асенова, А., Приобщаване на детето с увреден слух в общообразователната среда, С., 2014