По време на затварянето с КИ

Тахлита от Южна Африка прекарва най-хубавия ден от живота си точно в разгара на Корона кризата. Майка й Бианка Бърдси разказва какво се е случило.

Трите деца на Бианка с кохлеарен имплантат

"В началото на пандемията се събудих посред нощ с мисълта, че скоро всички ще трябва да носят маски за лице", започва Бианка Бърдси разказа си за годината с Корона. "Какво ще означава това за включването в училище на моите деца с увреден слух?" Наскоро преди това Хадаса, Тахлита и Еден са прехвърлени в обикновено училище.

Затварянето дойде и донесе много предизвикателства. "Още от началото включихме децата в нашите експерименти с различни маски, FM система, различни гласове, жестове - за да видим кое е най-добре за тях. Децата се радваха на експериментите и се учеха да решават проблемите в движение."

Реалното "социално дистанциране"

Семейството се възползва и от дистанционното обучение, за да навакса с учебния материал. "На първия ден след отварянето нашите деца се върнаха в училище по-добре подготвени от повечето други деца в техните класове: голямо постижение за всички нас."

"Но най-трудното за тях сега е "социалното дистанциране". Нямам предвид спазването на физическа дистанция, а последиците от предпазните маски: тъй като приятелите им също трябва да носят маски на площадката за игра, нашите деца пропускат по-голямата част от разговорите там. Обикновено децата отиват на площадката да си починат. Моите деца трябва да работят дори още по-усърдно по време на междучасието, за да разберат всичко. Но наистина впечатляващото е как се увеличи емпатията сред приятелите им."

Затварянето с КИ: "Допълнителните усилия се отплащат"

"По време на дистанционното обучение придобихме навик да учим предварително. Ако децата ни научат нови термини преди часа, разбират по-добре по време на урока." Семейството продължава да го прави, въпреки че сега учениците са отново в клас.

За нейната дъщеря Тахлита нов термин е била чуждата дума "idiosyncrasy" (странност). "Проверихме я в Гугъл", усмихва се мама Бърдси. И когато по врече на часа учителят пита класа дали някое от децата знае какво означава този термин, Тахлита е в състояние да го обясни на другите деца. "Мамо, почувствах се толкова умна!", казва момичето, като си припомня урока. "Просто не можех да сваля ръка, защото знаех отговора на всеки въпрос."

Дъщеря с магически умения

На същия ден Тахлита има онлайн урок по балет и майка й разказва: "Учителката им го прави много интерактивно. Но една от другите ученички по балет не можеше да си включи микрофона. Беше много нещастна, защото не можеше да участва активно. Дъщеря ми я окуражи: "Не се предавай!" Имам магически сили, защото мога да чета по устни. Аз ще говоря вместо теб!" И така и направиха."

В гласа на Бианка Бърдси се усеща майчината гордост: "В крайна сметка чуващото момиче успя да участва благодарение на "магическата сила" на моето глухо дете. Тя благодари на Тахлита с "вдигнат палец"." Учителката също дава своя принос: "Какво щях да правя без теб? Ти направи днешния урок възможен!" Дъщеря ми беше на седмото небе: "Мамо, това беше най-хубавият ден в живота ми!".

Прочети повече

Семействата с КИ и пандемията

Разберете какво е влиянието на пандемията върху семействата с КИ.

Прочети повече