Здравейте, казвам се Мария Якимова. На 20 години съм, с кохлеарна имплантация.
Завърших училище преди две години с профил „Изкуства“ с отличен успех и отлични матури по български и английски език.
Мария Якимова, 20 години
Спомням си абитуриентския си бал все едно, че беше вчера. На празника ми дойдоха много мои приятели, с някои от които сме заедно от деца.
Забавлявахме се, танцувахме, устроиха ми и изненада. Заедно с приятелите и семейството ми, поканих и моите учители, които от най-ранна възраст ми помагаха да чувам и да мога да говоря – слухово-речевия педагог Румяна Василева и специалистите от Центъра за ранна рехабилитация на слуха и говора – г-жа Светла Коларска и г-жа Пепи Златанова.
Но балът отмина като скъп спомен и дойде време за кандидатстване. Беше вълнуващо, защото пред нас, младите хора, има неограничени възможности и се чудех какво да избера. Разбирах, че е важно да избера специалност в областта на визуалната комуникация, тъй като тя е определяща за нас, хората с увреден слух. В процеса на обучението разбрах, че много от нещата няма да ни научат и че трябва ние сами да се справяме. Затова работя заедно с колеги, консултирам се с преподаватели и се упражнявам с примери от интернет. Чрез дисциплините, които изучаваме, се учим да откриваме красотата и се опитваме да я претворим в картини, плакати, инсталации и видео. Голяма част от времето ми минава в опити за усъвършенстване. Тази специалност не е само естетика, а да се научиш да търсиш сам, да откриваш нови хоризонти и да не се предаваш. Така я възприемам аз.
Заедно с г-жа Коларска
В университета изучаваме много и интересни дисциплини – изработваме книги и плакати с различни техники. Забавляваме се с монтиране на забавни клипчета. В процеса, стъпка по стъпка работа изграждаме цялостни, завършени продукти. Първо скицираме идеята си и описваме концепцията на продукта. След това го разработваме, като използваме различни софтуерни продукти като Adobe Illustrator и Photoshop. За някои задачи ползвам и графичен таблет. Разработвам по няколко варианта на плакатите, които се обсъждат в групата ни и от преподавателите. Ето тук някои от моите работи:
Да учиш нови неща е полезно и интересно, но чувствах, че не ми е достатъчно. Много исках да започна стаж или работа. И то по тази специалност. Регистрирах се в сайтове за търсене на работа и упорито пусках CV-та. Разпитвах познати и приятели, ходих на изложения. Предложенията, които получих, бяха за работа без ясни отговорности и без договор. Не се плаша от работа, но реших, че в случая няма какво да науча и отказах. Обърнах се към кариерния консултант на Софийския университет. Г-жа Надя Стоянова ми даде ценни съвети как да подобря представянето си. – чрез мейли. Препоръча ми да преработя автобиографията си и ми показа как да се мотивирам. За късмет малко след това беше изложението Дни на кариерата в Националния дворец на културата. Това е форум, на който си дават среща работодатели и търсещи работа. Според мен, това е много полезно събитие, защото двете страни се срещат „очи в очи“. На изложението участваше и Асоциацията на родителите на деца с увреден слух, която беше запознала работодателите с някои от постиженията на младежите с увреден слух. И така, „въоръжена до зъби“ с новите си цветни CV-та започнах обиколката си от щанд на щанд. Разказвах на всеки един работодател какво уча, какво мога да правя и, най-вече, какво бих искала да правя. И чудото се случи. Бях поканена на интервю във фирма, работеща в областта на комуникационните технологии и мултимедията – ММ Solutions.
Плакат на тема „От Тракия до Троя“
Подготвих се усърдно, като разучих дейността на фирмата и обмислих добре с какво бих могла да съм полезна. Екип от Човешки ресурси ме изслуша,
задаваха и много въпроси. Казаха ми, че последният кръг на интервюто е тест и ми дадоха да уча материали и конспект. Материалите бяха ужасно много и на английски. Най-трудното беше, че в тях имаше много физика и, дори, висша математика. Нямаше как да знам всичко това, но си извадих
най-важните, според мен, неща и ги научих. Беше ми много трудно и си мислех, че няма да се справя, но упорствах и дадох всичко от себе си. След като положих толкова усилия, когато ме одобриха, бях най- щастливото момиче на света. Назначиха ме на 6-часов работен ден на длъжност „Image Quality Tester”, тестер на камери на телефони. Снимам, проверявам качеството на камерите според различни критерии и изготвям доклади. Много си харесвам работата! Малко по малко фотографията се превръща в страст за мен.
В работата си понякога срещам трудности заради увредения си слух. Много често ми се налага да попитам нещо, за което вече са ми обяснили. Аз запазвам спокойствие и се опитвам следващия път да го правя сама, с минимална помощ от другите. Мисля, че не забелязват проблема със слуха. Говорят ми в гръб, забързани и употребяват сложни думи. Това е добре, от една страна, че изобщо не им минава през ума, че слухът би попречил на друго. Но от друга, самата аз не знам как да им обясня, че загубата на слух пречи на много неща, които другите хора приемат за даденост. Но рядко се налага.
Знам само, че за да стигна дотук, е заслуга на много от хората, които са ми помагали. Рехабилитатори, сурдопедагози, приятели и семейството. Научили са ме, да се боря наравно с всички и да не навеждам глава. Благодарна съм, че има хора, склонни да ми обясняват търпеливо и да не ахват при въпросите ми. И така постепенно вървя напред и ще продължавам всеки ден.
Междувременно, не спирам да се забавлявам – пътувам, обикалям магазините с приятелки и се радвам на всеки един ден, изпълнен с музиката на живота.
