Израснал в Каринтия, изучавал флейта в Mozarteum в Залцбург и след това завладял света на флейтата: това е накратко биографията на Валтер Ауер, соло флейтист във Виенската филхормония. Виртуозният музикант разказа пред gehört.gelesen за перфекционизма, разума и въздържанието.

RTH (Read to Hear): Вашата професионална цел да станете флейтист в добър оркестър датира още от младостта Ви. Имаше ли алтернативи на тази кариерна амбиция?

Валтер Ауер: Взех решението на 15 или 16 г., когато вече бях постигнал някакви успехи с флейтата. Не ме интересуваха други алтернативи и никога не съм мислил в посока "а сега искам да опитам нещо друго”. Ако още като момче знаете какво наистина искате, не си задавате други въпроси. По време на обучението си минах през много прослушвания и тестове, изпълнения и концерти и изпуснах доста от училище. Беше ми нужна подкрепата и разбирането на моите учители. Бях среден ученик, но учителите знаеха каква е професионалната ми цел и проявяваха голямо разбиране.

RTH: Кои са качествата, необходими за постигане на Вашия успех?

Валтер Ауер: Нужен е определен музикален талант, разбира се, и решителност и желание да инвестираш много часове всеки ден за постигане на целта. Това важи не само за музиката, а и за спорта или за друга цел.

Като солист трябва да демонстрирам голямо лидерство под формата на стройно музикално ръководство, което останалите от оркестъра да могат да следват. Като музикант в оркестър са ти необхидими и здрави нерви, за да можеш да гарантираш постоянно прецизно и висококачествено изпълнение.

RTH: Как се справяте с това напрежение? А грешките?

Валтер Ауер: Във Виенската филхармония и оркестъра на Виенската държавна опера ние сме на сцената почти всеки ден и затова сме под голямо напрежение по време на изпълнението. Голямата стабилност ти помага да се справиш. И хладнокръвие - в позитивния смисъл. Ако направя грешка, всички мои колеги я чуват, ако е голяма грешка, може би и публиката, но това минава. Не е много приятно, но трябва да поддържам баланс. Това е опера, а не операция.

През изпитателния срок във Виенската държавна опера преживявах грешките много трудно. С опита нещата се уравновесиха и вече има известна доза хладнокръвие.

RTH: Колко важно е за Вас да бъдете перфектен?

Валтер Ауер: В контекста на музиката перфектното се дефинира много трудно. Перфектност означава ли музикантът да не прави грешки и да свири всичко точно както е по ноти, технически безупречно? Това да не правиш грешки може да бъде невероятно скучно. Слепият перфекционизъм е просто студен. Перфектност без вдъхновение, без въображение, това не е хубаво. Перфектност в техниката, в играта на пръстите, в звука е основната предпоставка музикантът изобщо да може да свири в известен оркестър. Ако го пренесем в спорта, това означава, че лекоатлет от световна класа трябва да пробяга 100 м за под 10 секунди. Не само веднъж на три месеца, а винаги. Колкото по-високо е нивото, толкова по-добра е репутацията на оркестъра, и толкова по-постоянно трябва да бъде изпълнението на 100 м.

Публиката на Виенската филхармония по света очаква високо качество, но също и уникалност, несравнимост и неповторимост. А най-красивите, най-перфектните моменти често се появяват, когато не са очаквани.

Това, което правя днес, съществува само един-единствен път в тази форма. Утре ще бъде подобно, но никога вече точно същото. Това е страхотното на моята работа!

RTH: Вие сте запален спортист. Какви ограничения Ви налага работата като професионален музикант по отношение на спорта?

Валтер Ауер: Моят работодател, Виенската държавна опера, не ми е наложила клаузи в договора. Аз съм чувствителен човек във всичко, което правя. Като спортист за удоволствие не ми е нужно да се спускам със сноуборд надолу по пистата с всички скиори и всички свързани с това рискове, а просто да го карам леко и спокойно и в своите граници. Имам и семейни отговорности като баща на три деца.

Имам спокоен темперамент и се пазя от всякакви боричкания, защото подутина на устната ми може да означава край на кариерата ми.

Моят съвет: използвайте мозъка си и се опитвайте да контролирате това, което можете.

RTH: Значи няма нужда да жертвате много хобита заради работата си?

Валтер Ауер: Не и в този смисъл. Моите жертви изглеждат малко по-различно. Интересното е, че трябва да жертвам точно това, което беше наложено по време на затварянето заради Ковид. За пръв път в кариерата си във Филхармонията си бях у дома и можех редовно да обядвам и вечерям с моето семейство. Обичайно работя вечер, а почти няма ден, в който не свиря. Във Виена или друга концертна зала по света, ако си на турне по няколко месеца в годината. За мен това е някакъв вид жертва на семейния живот, какъвто го познават другите, и на свободните уикенди. Нашето нормално изглежда малко по-различно.

Все пак искам да подчертая, че нямам усещането за големи жертви в живота си, точно обратното. Заради работата си съм видял невероятни неща, мога да пътувам много и да срещам страхотни хора. Това е дар от боговете, за който никога не съм и мечтал.

RTH: Как разучавате нова партитура? Повече на нотите ли разчитате или на Вашия слух?

Валтер Ауер: Подготвям се много добре вкъщи за изпълненията. Първо внимателно разглеждам нотите и след това мога да си представя мелодията в определена степен. Самото слушане започва с партията на флейтата и впечатлението, което добивам от това. Мога също да видя техническите изисквания и трудности. Само тогава слушам много и различни записи. По този начин мога да избегна да свиря нещо, което съм възприел подсъзнателно, въпреки че то изобщо не е по нотите. И чувам точно как не искам да извисря нещо.

RTH: Какво означава слухът за Вас?

Валтер Ауер: Моят слух е най-важното нещо за мен в работата ми, дори по-важно от устните или пръстите. Трябва да съм в състояние да реагирам прецизно за една десета от секундата, като чуя всичко правилно. Грижа се за слуха си и дори свиря определени места със защита на ушите. Както и все повече и повече музиканти в оркестри. Дори и само мисълта да не мога да върша работата си заради загуба на слуха ми смразява сърцето.

RTH: Има ли пиеси, които не харесвате?

Валтер Ауер: Не, няма такива. Не ми идва на ум да кажа, че "не харесвам тази пиеса". Очаквам я с нетърпение, дори и това да е петдесетата "Магическа флейта" или тридесетата "Травиата". Не ми идва на ум да кажа, че "не харесвам тази пиеса". Освен това отивам на най-красивото работно място на света. Седя във Виенската държавна опера пред публика от 2300 души, в прекрасна оперна зала, завесата се вдига, на сцената стоят страхотни певци, топло е и ми плащат за музиката. Има някои опери, които харесвам особено много, на невероятна сцена, но каквото и да се свири, аз мога да се наслаждавам на всичко. Оперите на Вагнер, които траят по пет часа, означават дълга смяна, но са прекрасни!